Определение № 1678 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 531/2024 г.

Производството е по реда чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ТЕХ“ ЕООД гр.София, подадена чрез процесуалния представител адв. К. Бончева, против определение № 8529 от 06.10.2023г., постановено по адм. дело № 11737/2022г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Частният жалбоподател релевира и развива подробни доводи за неправилност на обжалваното определение. Счита, че обжалваният от него съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения / отказан достъп до съд и липса на мотиви/ и е необоснован. Претендира за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата срещу административния акт, както и за присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – Директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП- в срока по чл. 232 от АПК не предявява възражения. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на „ТЕХ“ ЕАД гр.София и прекратява производството по образуваното по нея пред АССГ адм. Дело №11737/2022г. по описа на съда. Производството пред АССГ се развива по реда на чл.147,ал.3 ДОПК. Предмет на разглеждане пред съда е решение №963/17.06.2022г., издадено от зам. Директора на Д „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, действащ за директора на същата дирекция, с което е оставена без разглеждане като недопустима – просрочена - жалбата на „ТЕХ“ ЕООД, подадена срещу ревизионен акт №Р-22220221006504-091-001/12.04.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваното пред него решение № №963/17.06.2022г., издадено от зам. Директора на Д „ОДОП“ София при ЦУ на НАП е връчено на „ТЕХ“ ЕООД е редовно връчено на 16.09.2022г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 23.09.2022г. Приема, че подадената на 10.10.2022г. жалба срещу решението е недопустима като просрочена. Приема, че са били налице предпоставките за извършване на връчване на съобщението за изготвения ревизионен акт по реда на чл.32 ДОПК чрез прилагане към досието – ненамиране на адреса за кореспонденция при извършени две протоколирани посещения в рамките на 7 дни, а съгласно изготвения протокол съобщение за връчване е поставено на 01.09.2022г. и е свалено на 16.09.2022г. – с неявяване за получаване и изтичане на 14-дневния срок по чл.32,ал.6 ДОПК. Не се спори и е установено по делото, че жалбата срещу РА е подадена на 10.10.2022г. чрез пощенска пратка. Твърдението на частния жалбоподател е, че обжалваното от него решение на данъчния директор му е надлежно връчено на 04.10.2022г. на електронния адрес на управителя на дружеството [електронна поща], посочен от него с жалбата му от 12.05.22г. срещу ревизионния акт. Видно от данните по делото е, че обжалваното решение №963/17.06.2022г. на директора на Д“ОДОП“ София е изпратено за връчване чрез активиране на препратка на 17.06.2022г. на електронна поща [електронна поща] и не е активирано от страна на получателя, както и е изпратено отново на 11.07.2022г. на електронни пощи [електронна поща] и [електронна поща] и от първата не е активирано, от втората е активирано на 04.10.2022г. Междувременно поради изтичане на разумния срок за активиране на препратката и получаване на административния акт приходните органи предприемат действия по връчването му чрез посещение на адреса за кореспонденция и адрес на управление на дружеството /гр.София, ул. „Балканджи Йово №21-23, ет.2, ап.Б/, на два пъти през 7 дни – 23.08.2022г. и 31.08.2022г., където съгласно удостоверяването в протоколите не са открити представители на дружеството поради липса на достъп от входната врата до етажа/. Предприето е поставяне на съобщение за връчване по реда на чл.32,ал.4 ДОПК на съответното място в ТД на НАП София - на 01.09.2022г. съгласно протокола. На 01.09.2022г. на електронен адрес [електронна поща] е изпратено съобщение за поставяне на обявлението за връчване по реда на чл.32,ал.5 ДОПК, което няма данни да е активирано. Изпратено е /неясно от преписа кога/ писмо с обратна разписка на адреса на управление на дружеството по реда на чл.32,ал.5 ДОПК, което е върнато като непотърсено на 03.10.2022г. По получена справка от ТД на НАП София, офис Красно село, в информационните системи на НАП няма данни за подавана декларация за посочване на електронен адрес по реда на ДОПК от „ТЕХ“ ЕООД. Приложени са данни за друг електронен адрес - [електронна поща]. При така установените факти и обстоятелства по спора съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че жалбата на „ТЕХ“ ЕООД срещу решение №963/17.06.2022г., издадено от зам. Директора на Д „ОДОП“ София при ЦУ на НАП е просрочена и като такава не подлежи на разглеждане. Съгласно чл.28,ал.1 ДОПК адресът за кореспонденция на ТД е адресът на управлението им, който в случая е гр.София, ул. „Балканджи Йово №21-23, ет.2, ап.Б и не е променян в хода на ревизионното производство.Това е адресът и по чл.8 ДОПК, както е отразен в ЗВР. В хода на ревизията съобщение са връчвани и получавани чрез активиране от РЛ на електронен адрес [електронна поща], за който електронен адрес е установено, че е временен /вж. справка на л.16 и л.77 от дело АССГ/, не е подаван и заявяван изрично като адрес за кореспонденция от дружеството по смисъла на чл.28,ал.2 ДОПК или по реда на чл.101,ал.5 ЗДДС. Ето защо не възниква и задължение за дружеството при промяна на електронния му адрес да го заяви като променен адрес за кореспонденция по реда на чл.28,ал.3 ДОПК. Ето защо изпращането на съобщение за изготвеното решение №963/17.06.2022г., издадено от зам. Директора на Д „ОДОП“ София на 17.06.2022г. на електронен адрес [електронна поща] не е надлежно, съответно неактивирането на това съобщение не влече негативни процесуални последици за адресата. В тази връзка от съществено значение е обстоятелството, че още в жалбата на дружеството срещу РА от 12.05.2022г. и допълнение към нея от 18.05.2022г.изрично е посочено, че електронният адрес [електронна поща] е на неупълномощено лице и е посочен друг електронен адрес - [електронна поща]. На този електронен адрес на 11.07.2022г. е изпратен линк за активиране на съобщение за изготвеното решение №963/17.06.2022г., издадено от зам. Директора на Д „ОДОП“ София и този линк е активиран, съответно решението е получена- на 04.10.2022г. Подадената жалба срещу решението на 10.10.2022г. е подадена в 7-дневния преклузивен срок и като такава не е просрочена. Като е достигнал до обратния извод административният съд е постановил неправилен съдебен акт. Обратно на твърдението на приходните органи в ДОПК липсва нормативно установено изискване за „разумен срок за активиране на препратката“. В процесния случай съобщаването на 04.10.2022г. е единственото валидно такова, тъй като не са изпълнени изискванията за редовност на процедурата за връчване чрез прилагане към досието по смисъла на чл.32 ДОПК. Няма данни кога и дали писмото с обратна разписка на адреса за кореспонденция е изпратено преди 16.09.2022г. При посочен в жалбата срещу РА електронен адрес съобщението е изпратено на друг електронен адрес, за който изрично е заявено от страната, че не е на упълномощено лице. От протоколите за посещение от 23.08.2022г. и 31.08.2022г.е видно, че адресът за кореспонденция не е посетен на конкретно обозначения етаж и апартамент поради неоткриване на начин за достъп от входната врата, което обаче не може да обоснове извод, че РЛ или негов представител не е намерен на същия адрес, така както е изискването по чл.32,ал.1 ДОПК. Предвид изложеното касационният съд намира частната жалба за основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на жалбата, с която е сезиран. В тежест на ответника по частната жалба се присъждат претендираните от частния жалбоподател деловодни разноски в настоящото производство – в размер на 150лв. за държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав, осмо отделение,