Определение № 89 от 31.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2030/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на Държавата, чрез министъра на финансите, за допълване в частта за разноските на определение № 777 от 18.12.2017 г. по ч.т.д.№ 2030/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, с което е оставена без разглеждане предявената по реда на чл.274 ал.3 ГПК частна касационна жалба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място]. Ответникът по молбата – ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност, евентуално моли разноски да се присъдят в минималния размер, предвиден в НЗПП. По направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения: С определението от 18.12.2017 г. съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от молителя искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, каквито се дължат, съобразно изхода от спора – чл.78 ал.4 ГПК. Разноските следва да се определят съобразно нормата на чл.25а от Наредбата за заплащане на правната помощ. При отчитане сложността на спора, във връзка с който е осъществена защитата на ответника, в негова полза следва да се присъди ю.к. възнаграждение в размер от 100 лв., до който молбата с правно основание чл.248 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение