Определение № 315 от 28.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4809/2015 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК и е спряно с определение № 344/ 09.10.2015 г. (поправено с определение № 263/ 17.09.2016 г.) до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на Общо събрание на гражданска и търговска колегия на Върховен касационен съд. Тълкувателното решение е постановено на 31.07.2017 г. с което отпада основанието за спиране на производството по настоящето дело и същото следва да бъде възобновено. Д. Д. Д. претендира за отмяна на влязлото в сила решение № 13 от 16.01.2014 г. по гр.д.№ 635/ 2013 г. на Хасковски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от молителя против П. И. Ч. иск за признаване за установено, че не дължи разликата над 19 666,67 лв до 33 000 лв главница и над 16 729 лв до 35 955,78 лв лихви, за които суми е образувано изпълнително дело № 20138740400572 на частен съдебен изпълнител рег.№ 874. Претендираното основание за отмяна е, че след влизането в сила на акта на Хасковски окръжен съд е прието Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 3/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.10 на което е дадено противоположно на възприетото от окръжния съд разрешение, който случай попада в хипотезата на чл.303 ал.1 т.3 ГПК Според т.1 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на Общо събрание на гражданска и търговска колегия на Върховен касационен съд, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. И тъй като молителят не посочил друго основание за отмяна, освен разрешаването на правен въпрос във влязлото в сила решение в противоречие с последващо тълкувателно решение, молбата му се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения съдът