Решение № 543 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14649/2017 г.

Решение № 543 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14649/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. Ж., против решение № 111/3.11.2017 г. по адм. дело № 127/2017 г. на Административен съд-С., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 01-2600/2076/20.04.2017 г., обективиращо отказ за одобрение за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове" от мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по заявление за подпомагане с УИН 19.28.0616/14618 на "К.-Аракис" ООД. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът "К.-Аракис" ООД, със седалище гр. С., чрез процесуалния си представител адвокат С. Г., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "К.-Аракис" ООД, против уведомително писмо изх. № 01-2600/2076/20.04.2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което дружеството е уведомено, че не е одобрено за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове" от мярка 10 "Агроекология и климат", на посочено основание чл. 24, ал. 1 и ал. 3 и чл. 26, т. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., като в таблицата за одобрените и неодобрени за участие площи към уведомителното писмо, за трите парцела с обща площ 2. 41 ха е посочено само, че са заявени с грешен код - АК18, по смисъла на чл. 26, т. 3 от Наредбата. Въз основа данните в административната преписка, съдът е приел за установено прехвърлянето на стопанство от "Д.-плод" ЕООД на "К.-Аракис" ООД, /одобрено с уведомително писмо изх. № 02-190-2600/4585/13.05.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ3/, за което е поет петгодишен ангажимент по направление "Контрол на почвената ерозия" за извършване на агроекологична дейност - "Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения" /АК7/. За изясняване на релевантните за спора факти по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице, при сравняване на графичните данни на част от парцелите, засадени със сливи и заявени от "Д.-плод" ЕООД за кампания 2015 г. с код АК7 и такива, завени от "К.-Аракис" ООД за кампания 2016 г. с код АК18, е налице припокриване на площ от 2. 2609 ха, респективно - площта, за която жалбоподателят пред административния съд няма поет ангажимент по направление "Контрол на почвената ерозия" от мярка 10 "Агроекология и климат", възлиза на 0. 1460 ха. С оглед установеното по делото от фактическа страна, Административен съд-С. е приел, че актът е незаконосъобразен, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до противоречието му с приложимия материален закон, при което го отменил и върнал преписката за ново произнасяне със съответни указания. Постановеното решение е правилно като краен резултат, независимо, че част от направените от съда правни изводи не се споделят от настоящата инстанция, по съображения, изложени по-долу, които следва да бъдат отчетени от административния орган след връщането на преписката за ново произнасяне: Правилно е прието, че административният акт не съдържа излагане на фактите и обстоятелствата, обосноваващи прилагането на посочените в него правни основания. Наред с това, приобщените по делото доказателства, в т. ч. изслушаната по делото СТЕ, изключват възможността да се приеме, че заявените площи са под минималните размери по чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 7/2015 г. Според последните разпоредби, минималният размер на заявената за подпомагане площ за съответното направление е 0. 5 ха, при минимален размер на земеделския парцел - 0. 1 ха, с изключение на заявената по ал. 3 - за агроекологична дейност по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове", за която минималният размер заявена за подпомагане площ е 0. 1 ха. Правилно в тази връзка в съдебното решение е отчетено, че в таблицата към заявлението за подпомагане на дружеството са посочени три парцела, по това направление, засадени с определен сорт сливи, с обща площ от 2. 41 ха. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, за част от тази площ в размер на 2. 2609 ха, дружеството в резултат одобреното от ДФЗ прехвърляне, има поет през 2015 г. петгодишен ангажимент по направление "Контрол на почвената ерозия". Но и само с оглед установения остатък от 0. 146 ха, /за който няма поет предходен агроекологичен ангажимент/, цитираните по-горе текстове на ал. 1 и ал. 3 на чл. 24 от Наредба № 7/2015 г., налагат извода, че размера на ползваната площ от парцелите, засадени със сливи, заявени само с агроекологичен код АК18, надвишава нормативноопределения минимум от 0. 1 ха, поради което не дава основание за постановения отказ за одобрение за участие при условията на чл. 24 от Наредбата. Наред с горното следва да се отбележи, че настоящата инстанция не споделя схващането на административния съд, че след като по чл. 50, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г. земеделските стопани могат да заявят агроекологични дейности по ново направление преди изтичане на петгодишния период на поет вече агроекологичен ангажимент, то и жалбоподателят правомерно е променил кода на дейността си, при условията на чл. 9, ал. 4, във връзка с чл. 3, т. 7 от Наредба № 7/2015 г. Чл. 9 от Наредбата в случая е неприложим, тъй като предвижда по изключение, възможност за промяната на вече посочен агроекологичен код, но в рамките на дейностите по едно направление от тези по чл. 3, т. 1, 5 и 7 от същия нормативен акт. Различна е хипотезата, уредена в чл. 50, ал. 3 от Наредбата, по която възможността за заявяване на агроекологична дейност по ново направление преди изтичането на поет петгодишен ангажимент, се предпоставя от подадено от земеделския стопанин ново заявление за подпомагане и одобряването на заявените парцели по новото направление, от ДФЗ-РА. В случая, видно от представеното по делото Приложение за кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" 2016 от 14.05.2016 г. към заявлението за подпомагане за 2016 г., дружеството е посочило, че подава "заявление за плащане", но по две направления - "Контрол на почвената ерозия" и "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", заявявайки намаление на площите, за които има вече поет агроекологичен ангажимент съобразно приложено обяснение /декларация в свободен текст от 10.05.2016 г., че желае да намали площите, одобрени по направление "Контрол на почвената ерозия" и да ги заяви по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове"/. В таблицата за използваните парцели към заявлението за подпомагане, дружеството също декларира намаление на имотите по първото от горепосочените направления, отразявайки размера на общата площ на трите парцела от 2. 41 ха, върху които се отглеждат застрашени от изчезване местни сортове /сливи/ с агроекологичен код АК18 - "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство - трайни насаждения". Действително, според чл. 8 от Наредба № 7/2015 г., агроекологичните дейности по направленията се прилагат за период от пет последователни години /ал. 1/, който започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "заявление за плащане", като през всяка следваща година до изтичане на срока кандидатите подават "заявление за плащане" /ал. 2/. Според глава Осма от Наредба № 7/2015 г. - "Условия и ред за подаване на заявление за подпомагане", земеделските стопани подават заявление за подпомагане съгласно изискванията на Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /чл. 48 от Наредба № 7/2015 г. /, като първото подадено заявление за подпомагане се отбелязва от земеделските стопани за заявление за подпомагане и заявление за плащане /чл. 49/. При това, чл. 50, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г. урежда възможност земеделските стопани, чиито парцели и животни са одобрени за подпомагане по дадено направление, да заявят агроекологични дейности по друго направление преди да е изтекъл периодът по чл. 8, ал. 1 за поетия агроекологичен ангажимент, като подадат ново заявление за подпомагане. Промени в заявлението за подпомагане и плащане по мярка 10 "Агроекология и климат" могат да се правят при условията и в срока по чл. 11 или чл. 12 от Наредба № 5/2009 г., а след изтичане на последния - в случаите на очевидни грешки по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г., по всяко време, до одобряване на или отказ от плащането. Наред с посочените разпоредби следва да се отбележи правилото на чл. 32 ЗПЗП, че общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане включително при попълване на заявленията. Анализът на цитираните по-горе разпоредби, наред с изявленията на "К.-Аракис" ООД, обективирани в подадените от дружеството заявление, ведно с приложения, таблици и декларации, налагат извода, че при постановяване на отказа за одобрение за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове", административният орган не е изяснил характера на подаденото от дружеството заявление, в частта му по искането за одобряване поемането на нов агроекологичен ангажимент при условията на чл. 50, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г., респективно - че не са изследвани, нито установени всички факти, релевантни за дължимата по него преценка законосъобразно ли е упражнена възможността по този текст относно трите парцела, заявени с код АК18. Наместо това, органът е изложил изцяло неприложими към конкретно постановения отказ съображения, за наличие на правното основание по чл. 26, т. 3 от Наредба № 7/2015 г. /не се одобряват за участие парцели, за които е отбелязан грешен код/, относимо единствено към преценката на органа по заявлението за плащане по направление "Контрол на почвената ерозия". Допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила в случая са довели до необоснованост на акта и неправилно приложение на материалния закон, както правилно е приел и първоинстанционния съд, отменяйки го като незаконосъобразен. След връщане на преписката за ново разглеждане административният орган следва да окаже дължимата помощ и съдействие на земеделския стопанин за отстраняване на грешки и неясноти в заявлението, както и да изясни фактите, релевантни за произнасянето му по искането, подадено при условията на чл. 50, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че правилно административният съд е приел, че при постановяване на атакувания отказ за одобрение за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове" от мярка 10 "Агроекология и климат", административният орган не е посочил конкретни констатации, още по-малко е доказал фактите, послужили за основание да приеме за недопустими за подпомагане площи, заявени от земеделския стопанин. Поради това, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски по делото следва да бъдат присъдени на ответника "К.-Аракис" ООД, във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, в размер на уговореното и изплатено по представения договор за процесуално представителство от 8.08.2018 г., адвокатско възнаграждение от 350 лв. Не намира основание направеното от процесуалния представител на касатора, възражение за прекомерността на последното - размерът на адвокатския хонорар кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото, още повече, че според чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, в т. ч. по настоящото дело по Закона за подпомагане на земеделските производители, е 500 лв.