Решение № 11610 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6133/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/. Образувано е по касационна жалба на К. С. И. от гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Кирилов, против решение 2604 от 29.03.2024г., постановено по адм. дело 1485/2023г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЛС 37 от 31.07.2023г. на Командира на военно формирование 48940 Бургас, с която на основание чл. 245 ал. 2 ЗОВСРБ, чл. 137 ал. 4 и чл. 140 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/, във връзка с чл. 244, т. 7 и чл. 242 т. 1 и т. 9 от ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора военна служба, освобождаване от длъжност и военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещия старши сержант К. С. И. командир на транспортно отделение във взвод Осигуряване във военно формирование 54860 Бургас. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че съдът не е изяснил всички спорни по делото факти и обстоятелства и не е събрал относимите доказателства, както и не е отчел установени такива обстоятелства. Навежда съображения и за неправилност на изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като навежда такива, а именно, че не е бил уведомен и не са му били предявени материалите от проведеното дисциплинарно производство, както и че не е бил уведомен и инструктиран за заповед на министъра на отбраната, с която се забранява на военнослужещи употребата на алкохол, тъй като е било доказано с графологична експертиза, че положеният подпис за инструктаж за заповедта не е неговия. Излага и мотиви досежно това, че вмененото му нарушение дори да се приеме, че е нарушение на военната дисциплина, то не е тежко нарушение по смисъла на закона, за който следва да се наложи най тежкото наказание Уволнение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно иска да след отмяна на съдебното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът Командирът на военно формирование 48940 Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган на основание чл. 137 ал. 4 ППЗОВСРБ и във връзка с т. 8 и 9 от представена по делото заповед ОХ 669 от 05.08.2021г. на министъра на отбраната, като е приел, че командирите на военни формирования да оправомощени да освобождават от длъжност сержантите, както и да прекратяват договорите им за военна служба. Приел е, че майор М., издал заповедта, е назначен на 28.11.2022г. за временно изпълняващ длъжността командир на военно формирование за не повече от една година, като оспорената в производството заповед е издадена в този срок, а именно на 31.07.2023г. Посочил е, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като са спазени изискванията за провеждане на дисциплинарното производство, изготвен е обобщен протокол и командира на военното формирование е провел беседа с жалбоподателя, като са спазени и изискванията за запознаването му с резултатите от проверката. Приел е, че от фактическа страна е установено, че на 11.07.2023г. главен сержант К. И. в гр. Бургас е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,85 промила, установено с направена химическа експертиза по надлежния ред. Посочил е, че това съставлява престъпление по чл. 343б от НК. Приел е, че жалбоподателят е бил запознат с Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, но не е бил надлежно запознат със заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната, забраняваща на военнослужещи да управляват МПС в работно или извън работно време след употреба на алкохол, нарушението на която заповед е прието от дисциплинарно наказващия орган като част от неизпълнението на служебните задължения. Приел е обаче, че това обстоятелство не обуславя незаконосъобразност на заповедта, тъй като неизпълнението на задължения по тази заповед не е единственото фактическо основание за налагането на най тежкото наказания. Направи е извода за материална законосъобразност на заповедта, тъй като са били доказани неизпълнение на други вменени на военнослужещия задължения, а именно на чл. 115 ал. 1 т. 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБ, забраняваща на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред, а в случая е установено такова нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП. Поради това е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилен извод на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушение при издаване на заповедта. Чл. 246 ал. 2 ЗОВС предвижда, че Когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение, съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или приема писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган, като в случая тези изисквания са изпълнение. Това е така, тъй като е назначено извършването на служебна проверка, събрани са доказателства във връзка с вмененото нарушение на военнослужещия, снети са писмените му обяснения, които са приобщени към преписката, същият е поканен и се е явил за беседа и предявяване на протокола от извършената проверка, който обаче той е отказал да подпише, което е установено с двама свидетели. Съответен на закона и събраните доказателства е и извода на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на заповедта. В случая уволнението на касатора е наложено в хипотезата на чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 и т. 9 от ЗОВСРБ, поради това че на 11.07.2023г. около 07:35 ч. в гр. Бургас е спрян за проверка от органи на КАТ при управление на личното му МПС и при извършена проверка за употреба с техническо средство на място за алкохол е отчетена положителна проба 1,74 промила. Връчен му е талон за медицинско изследване, като от кръвна проба е установено наличие на алкохол в кръвта му 1,85 промила. При тези факти дисциплинарно наказващият орган е приел, че главен сержант И. е нарушил т. 6 на заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на ППС от военнослужещи в служебно и извънслужебно време под въздействие на алкохол и наркотични вещества или техните аналози, за която заповед безспорно е установено, че жалбоподателят не е запознат, тъй като с графологична експертиза е доказано, че положеният подпис за запознаване не е жалбоподателя. Заповедта е издадена и за допуснато нарушение на т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, въвеждаща аналогична забрана; чл. 178 ал. 1 от ЗОВСРБ задължаваща военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и административни актове на органите по ръководство на отбраната; чл. 114 т. 4 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили в Република България /УВС на ВС/, задължаващ военнослужещия да пази честта на пагона; чл. 115 ал. 1 т. 7 от УВС на ВС, забраняващи на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната, както и нарушения на Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс, както и на чл. 221 т. 13 от УВС на ВС, забраняваща нарушаване на обществения ред, когато са се намира извън военното формирование. При тези установени нарушения е прието, че военнослужещият е допуснал виновно нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 т. 1 и т. 9 ЗОВСРБ. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят в първата инстанция е извършил описаното в оспорената заповед нарушение, което се квалифицира като тежко такова на служебната дисциплина. Безспорно с действията си К. И. е нарушил изискванията на чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ, според който дисциплинарно наказание уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина, а съгласно чл. 145, ал. 2 ППЗОВСРБ тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Управляването на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила в кръвта е виновното неизпълнение на служебните задължения, което представлява нарушение на военната дисциплина съгласно дефиницията на чл. 241 ЗОВСРБ. Конкретното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 242, т. 1 неизпълнение на задължение по военната служба. Правилен е извода на съда, че въпреки, че се установява, че жалбоподателят не е бил запознат със Заповед ОХ 743 от 12.08.2022 г. на министъра на отбраната, то останалите посочени като нарушение норми на УВС на ВС на РБ обосновават извод за нарушение на вменени задължения, представляващи нарушение на военната дисциплина. Нарушението е квалифицирано и като такова по т. 9 на чл. 242 ал. 1, според която неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите в частност т. 5. 8.2, както и неспазването на изрично посочени разпоредби от Устава на въоръжените сили да пази честта на пагона, да не нарушава законите и обществения ред, да изпълнява уставите и другите нормативни и административни актове на органите по ръководство на отбраната. В случая фактическият състав по чл. 245 ал. 2 ЗОВСРБ предвижда налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение при тежки нарушения на военната дисциплина, които съобразно цитираните по горе разпоредби е всяко виновно неизпълнение на служебните задължения и всяко неспазване на правилата на Етичния кодекс. Достатъчно е от обективна страна да е изпълнен фактическият състав на посочените разпоредби, за да е налице възможност и задължение на дисциплинарно наказващия орган да наложи най тежкото дисциплинарно наказание. По отношение на служителите на реда и военнослужещите с оглед упражняваната от тях професия по охрана на обществения ред, критериите са завишени и с оглед фактическия състав само нарушението на военната дисциплина и нормите по етичния кодекс за поведение на военнослужещите, каквито в случая са безспорно установени, изпълняват предпоставките по фактическия състав, допускащ налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Поради изложеното изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е материално законосъобразна е правилен. Поради това оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.