Определение № 615 от 11.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2015 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Д. К., чрез адв. К. В. Г., срещу въззивно решение № 1867/06.11.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2224/2014 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна [фирма] (в несъстоятелност), представлявано от адв. Н. С., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: [фирма] (в несъстоятелност), [населено място], е подало заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е. Д. К. за сумата 7 705,50 лв. – невърнат заем, както и лихва за забава, натрупана от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на главницата. Искането е уважено; издадена е заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение. Кредиторът е предявил в срок иск за установяване на вземането. С обжалваното въззивно решение съставът на Пловдивския окръжен съд е уважил иска, като е отказал да разгледа насрещно вземане на ответника К., заявено чрез възражение за прихващане. Съображенията на въззивния съд са, че приемане на за съвместно разглеждане на насрещни вземания на длъжника-ответник в исково производство, което се развива по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, е недопустимо. Съдът се е позовал и на „съдебната практика”. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос допустимо ли е заявяване на насрещно вземане чрез възражение за прихващане в исково производство, което е образувано по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК. Правният въпрос е включен в предмета на съдебното решение и е от значение за постановения резултат. Представеното от касатора решение № 170/30.11.2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по т.д. № 5/2009 г. е неотносимо, защото в него е даден отговор за сроковете, в които кредитор на несъстоятелния длъжник може да извърши прихващане на свое задължение, със свое вземане, станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност. Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото поставеният въпрос е разрешен по задължителен за всички съдилища начин с ТР 4/2013 г. на ОСГТК, т. 11в. Разрешението на въззивния съд действително противоречи на даденото тълкуване, така че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът