Определение № 184 от 11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2009 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Йван Й. Т. ,А. П. С.,Й. Д. П.,А. К. П. и И. К. П. са подали молба за отмяна на решение №1233/12.12.2008г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №3630/2007г.,с което е оставено в сила решението на Благоевградския окръжен съд,постановено на 02.03.2007г. по гр.д. №228/2006г. С молбата за отмяна се поддържа,че същата се подава на основание чл.304 ГПК,тъй като молителите са собственици на 5/6 ид.части от УПИ *,кв.104 по плана на гр. Б.,като собственик на останалата 1/6 ид.част от имота е Й. П. Х. ,съпруга на ответника по посочените в молбата дела,срещу когото е бил предявен иск за предаване владението върху 14 кв.м. от УПИ * и иск по чл.109 ЗС за премахване на ограда и плодни дръвчета,който иск е уважен с решенията,чиято отмяна се иска. Поддържат,че не са участвували в производството по делото,но са обвързани с постановеното осъдително решение,с което е прието,че ищците в производството С. В. М.,С. С. К. и И. С. К. са собственици на процесните 14 кв.м.,с оглед на което твърдят,че е налице хипотезата на чл.304 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответниците по молбата С. В. М.,С. С. К. и И. С. К. изразяват становище,че не са налице предпоставките за разглеждане на молбата по същество,тъй като същата е подадена след изтичането на предвидения в закона срок. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна,приема следното: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК,които очертават и кръга от лица,имащи право да искат отмяна. За да се приеме,че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК,респ. от трето лице,имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето,неучаствувало в производството по делото лице,спрямо което това решение има сила,независимо,че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216,ал.2 ГПК,т.е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице-молителите не са правоприемници на ответника в производството Д. Г. Х. ,нито може да се приеме,че е налице необходимо другарство между лицата,които твърдят,че притежават правото на собственост върху имота,предмет на предявен ревандикационен иск и ответника по този иск,за който се твърди,че няма качеството съсобственик,нито притежава самостоятелни вещни права върху имота. С уважаването на ревандикационен иск срещу лице,което не се легитимира като носител на вещни права върху имота правата на трети, неучаствуващи в производството лица не се отричат,тъй като не представляват част от спорния предмет. А след като постановеното по гр.д. №3630/2007г. на ІV ГО на ВКС решение няма сила спрямо молителите,следва да се приеме,че същите нямат качеството на трети лица по смисъла на чл.304 ГПК и не разполагат с правомощието да искат отмяна на влязлото в сила решение от 12.12.2008г. Молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение