Определение № 126 от 19.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 523/2010 г.

Производството пред ВКС е образувано по искане на основание чл.43, т.1 НПК за промяна в местната подсъдност на нохд№ 459/2010г. по описа на Окръжен съд ,гр.В. Т.. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че искането е неоснователно. В приложението към обвинителния акт, въз основа на който е образувано съдебното производство пред първоинстанционния съд, освен обвиняемия, за призоваване са вписани само трима участници в процеса. От тях, двама са свидетели и един експерт, поради което броят им не покрива изискването на закона за „много” участници в процеса. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди данните по делото, в рамките на законовите си правомощия, прие следното: С разпореждане от 30.07.2010 година по нохд№ 459/10 год. на Окръжен съд[населено място] е прекратено производството по същото дело и то е изпратено по компетентност на ВКС за произнасяне по реда на чл.43,т.1 НПК. Според мотивите в разпореждането, предпоставките делото да се разгледа от друг еднакъв по степен съд, произтичат от данните, че двамата свидетели и вещото лице по списъка за призоваване живеят в района на[населено място]. От проверката е видно, че делото е образувано по обвинителен акт срещу П. А. Т. с обвинение за престъпление по чл. 278, ал.3 НК ( в ред.,ДВ, бр.57/2007 г.). В приложението към обвинителния акт - списъкът за призоваване на лицата фигурират, освен подсъдимият и двама свидетели, както и едно вещо лице. Вярно е, че двамата свидетели имат адреси с местоживеене в[населено място], както и вещото лице с адрес - Национален исторически музей, отдел по „Средновековна археология”,гр.С.. Тяхната малочисленост като участници в процеса обаче, не обуславя предпоставката в чл. 43,т.1 НПК – „много от обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд”, извън местнокомпетентният. Целта на разпоредбата е постигане на процесуална икономия необходима за придвижване на повече лица- участници в процеса от други населени места до компетентния по правилата на местната подсъдност съд, с което процесът ще бъде ускорен и спестени съдебните разходи. В случая, т.н. фактическо неудобство по придвижването на тримата участници в процеса, очевидно, не е отнесено до широк кръг, а само до три лица, с което няма да се затрудни разглеждането на делото в местнокомпетентния съд – ВТОС. Следователно, не е налице изискването на закона, обуславящо промяна в местната компетентност на съда, пред който е образувано процесното наказателно дело, поради което искането по чл. 43, т.1 НПК е неоснователно. Предвид тези съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение