Определение № 1088 от 03.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 191/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение от 10.05.2010 година по гр.д. № 10656/2009 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 28.04.2006 г. по гр.д. № 3578/2004 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.І-во ЗЗД, предявен от С. община против В. П. И., Н. Т. К. от [населено място] и Д. Л. О. от [населено място] за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 154, том І-ви, рег. № 3243, дело № 130/2003 г. на нотариус Д. Д. с рег. № 117 в регистъра на Нотариалната камара. Прието е ,че на 02.05.1996 г. С. община е продала на ответницата В. П. на основание чл. 35 ЗППДОП (отм.) търговски обект – магазин на 61,92 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], бл. 69-69а, вх. „д” за сумата 1736 лева при уговорка, че купувачът няма право да отчуждава имота в продължение на пет години от окончателното му изплащане. Имотът е бил окончателно изплатен на 17.07.2003 г. На 03.10.2003 г. В. П. е продала имота на Н. Т. К. и Д. Л. О. с нот. акт № 154/2003 г. Прието е, че предявеният иск за прогласяване нищожност на сделката от 03.10.2003 година е неоснователен, тъй като неизпълнението на договорносото задължение за неотчуждаване на имота няма за последица нищожност на сделката, а нормативната забрана по чл. 41, ал.2 ЗППДОП (отм.) за продажба на изкупените по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.) имоти до пет години от изплащането им, към момента на сключване на сделката е отменена – отношенията са преуредени със ЗПСПК, в който не е предвидена забрана аналогична на тази по чл. 41, ал.2 ЗППДОП (отм.). Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от С. община. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос относно валидността на отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.), в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок, но след отмяната на ЗППДОП е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба Н. Т. К. счита, че не въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответниците В. П. И., и Д. Л. О. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са основателни. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 41, ал.2 ЗППДОП (отм.) вр. с чл. 25 ЗППДОП (отм.) е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение