Решение № 16295 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 48/2019 г.

Решение № 16295 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 48/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. Бейтула, [населено място], [община], [област], чрез адвокат С. Д. срещу решение № 105 от 05.11.2018 г., постановено по адм. дело № 66 по описа за 2018 г. на Административен съд Р.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение, отмяна на уведомителното писмо и да се върне преписката за ново произнасяне на органа. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Абилов оспорва подадената касационна жалба. Счита решението за правилно, тъй като не били налице касационните основания за отмяна. Развива подробни съображения в писмен отговор от 12.12.2018 г. и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд-Р. е образувано по жалба на З. Бейтула срещу уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки, базирани на площ за кампания 2015 с изх. № 02-170-6500/1711 от 03.02.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2015 г. в размер на 12 215, 90 лв. и наложена санкция за бъдещ период общо в размер на 4 484,25 лв. С решение № 105 от 05.11.2018 г., постановено по адм. дело № 66 по описа за 2018 г. на Административен съд Р., е отхвърлена жалбата на З. Бейтула срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 /УП/ с изх. № 02-170-6500/1711 от 03.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2015 г. в размер на 12 215, 90 лв. и наложена санкция за бъдещ период общо в размер на 4 484,25 лв., като неоснователна и е осъдил жалбоподателката да заплати на Д. фонд "Земеделие" - С. сумата от 360, 50 лева - разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е също, че по заявлението на жалбоподателя са извършени задължителните административни проверки в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ съгласно чл. 37 от ЗПЗП, в резултат на които са установени основания за отказ за подпомагане на заявени площи по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Поради което е приложил разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и е приел, че площите не отговарят на условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии - чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Съобразил е в тази връзка и ТР № 8/11.12.2015 г. на ВАС, според което, видно от разпоредбата на чл. 16 г, ал. 5 от Наредба № 105, Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105. В случая от събраните по делото доказателства и указаната доказателствена тежест на жалбоподателя следва да се приеме, че по отношение на нея заповедта, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", е влязла в сила, а от назначената по делото експертиза се установява, че изключените за подпомагане площи не са включени в одобрения слой като административният орган е работил по същия. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че административния орган е следвало да извърши проверка на място и да състави контролен доклад. Това е така, тъй като по заявлението на жалбоподателката са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП. Установеното от административния орган е потвърдено и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Два от описаните в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите допустим слой. Проверката по заявлението на жалбоподателя е извършена съобразно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009. Според чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, ДФЗ - РА е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел проверка изпълнени ли са условията за допустимостта на подпомагането. Размерът на недопустимата площ е определен имено въз основа на административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП. Съобразно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г., както и съобразно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, проверка на място се прави на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, като жалбоподателят не е попаднал в тази извадка. Чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията също визира правна възможност, но не и задължение за административния орган, при констатирани нередности в резултат кръстосаните проверки, да проведе други административни проверки и ако това е целесъобразно - проверка на място. В този смисъл доводите на жалбоподателката за нарушение на посочения регламент са неоснователни. Жалбоподателката не е попаднала в посочените по-горе 5%, поради което не е имало правно основание заявените от нея площи да бъдат проверени на място и да се съставя контролен доклад. От друга страна, обосновано и в съответствие с Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, Административен съд-Р. е приел, че при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния специализиран слой, ДФ "Земеделие" процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. В касационната жалба се твърди, че единия от спорните парцели, а именно парцел № 77517-226-1-1, с. Х. е със заявена площ 9, 59 ха и попада с цялата си площ в окончателния слой "Площи допустими за подпомагане" одобрен окончателно със Заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, като се цитира извадка от документ за поземлен имот с кадастрален идентификатор № 77517.0.211, находящ се в с. Х., целия от 124, 408 дка, 110 375 дка попада в слой "Площи, допустими за подпомагане". Представената извадка от процесуалния представител на жалбоподателката не се отнася за слой "Площи, допустими за подпомагане" и не е част от Заповед № РД 46- 236 от 01.03.2016 г. на Министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 година. Тази извадка се отнася за слой "Постоянно затревени площи", част от СИЗП, приет окончателно със Заповед № РД 46-288 от 06.03.2015 година на Министъра на земеделието, храните и горите, публикувана в интернет страницата на МЗХГ. В цитираният договор за отдаване под наем с община С. в точка 1. 1 е посочен размер на имота 95 дка, от целия кадастрален имот № 000211 с площ 124, 506 дка с начин на трайно ползване (НТП), "пасище, мера". В договора за наем не е посочено дали определена площ попада с окончателния слой "Площи допустими за подпомагане" определен от Министъра на земеделието и храните. С оглед на гореизложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.