Решение № 3508 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Т. М. Х., чрез пълномощник адв. В. Пенчев, против Решение № 1389/01.10.2025 г., постановено по адм. дело № 285/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на Т. М. Х. срещу Решение № 2153-27-103/16.05.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Шумен (ТП на НОИ), в частта по пункт І и ІІІ, с която са отхвърлени жалбите му както следва: по пункт I. - срещу Разпореждане № 271-00-1177-2/11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменено Разпореждане № 271-00-1177-1/13.06.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на ръководителя на осигуряването за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 13.51 лв. дневно; срещу Разпореждане № 271-00-1177-3/11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО по заявление вх. №271-00-1177/06.06.2018 г.; срещу Разпореждане № 271-00-1177-4/11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 1 КСО Т. Х. е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г., в размер на 2 283,19 лв. - главница и 1 628,50 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО; срещу Разпореждане № 272-00-203-2/11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменено Разпореждане № 272-00-203-1 от 04.11.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г. в размер на 10.59 лв. дневно и срещу Разпореждане № 272-00-203-3/11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявление вх. № 272-00-203/21.10.2014 г., по пункт III. – срещу Разпореждане № 272-00-203-4/11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в частта, с която Т. Х. е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за 2015 г. (за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г.) в размер на 1 366,27 лв., от които главница - 656,58 лв. и лихва - 709,69 лв., начислена по реда на чл. 113 КСО. В първоинстанционното решение изрично е указано на оспорващия, че същото подлежи на обжалване в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение №2153-27-103/16.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ - гр.Шумен в частта, с която са потвърдени Разпореждане №271-00-1177-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и Разпореждане №272-00-203-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С Разпореждане № 1489/16.10.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, касационната жалба е оставена без движение, като от съда са дадени указания на оспорващия да отстрани конкретни нередовности, включително да заяви дали обжалва в цялост и съответно дали претендира отмяна на цялото първоинстанционно решение или го обжалва само в допустимата част. С молба от 27.10.2025 г. Т. М. Х., чрез адв. В. Пенчев, изменя петитума на касационната жалба, като иска да бъде отменено първоинстанционното решение, в частта, в която е посочено, че подлежи на обжалване. В касационната жалба се поддържат възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54ж, чл. 114, ал. 1 и ал.3 КСО, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващи се в липсата на задълбочен анализ на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилен извод за липса по отношение на Т. Х. на качеството осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, съответно на 01.04.2014 г. и 31.05.2018 г. – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени Решение № 2153-27-103/16.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. Претендира се присъждане на съдебни разноски по делото пред двете инстанции, както и пред административния орган. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Шумен, чрез гл. юриск. Л. Илиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, в частта, в която първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване и иска същата да бъде отхвърлена по подробно развити в писмен отговор съображения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде потвърдено. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба против първоинстанционното решение в частта, с което е отхвърлена жалбата на Т. Х. срещу Решение № 2153-27-103/16.05.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Шумен (ТП на НОИ), в частта по пункт III, срещу Разпореждане № 272-00-203-4/11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в частта, с която Т. Х. е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за 2015 г. (за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г.) в размер на 1 366,27 лв., от които главница - 656,58 лв. и лихва - 709,69 лв., начислена по реда на чл. 113 от КСО, за недопустима по следните съображения: Първоинстанционното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 118 от КСО относно обжалване по съдебен ред на решението на директора на териториалното поделение на Националния осигурителен институт пред административния съд. Съгласно чл. 119 от КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". При анализа на нормата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО, съгласно която решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете за суми до 1000 лв., се налага изводът, че в необжалваемия праг от 1000 лева следва да се включва само главното вземане. Меродавен в случая е размерът на главницата, който е по-малък от 1000 лева. Лихвата има акцесорен характер и представлява променлива величина, зависеща от момента на издаването на разпореждането, с което се иска възстановяването на недобросъвестно полученото парично обезщетение. Ако се приеме обратното, означава че допустимостта на касационното обжалване ще се постави в зависимост от волята на административния орган, който посредством своето бездействие и по-късно издаване на разпореждане, би предизвикал увеличаване размера на лихвата, респективно на цялото вземане, така, че същото да надхвърли 1000 лева. В подкрепа на това съждение е и разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, съгласно която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. В цитираната норма неслучайно лихвата по чл. 113 КСО е отделно посочена и извън размера на дължимите "суми за осигурителни плащания", в които се включва само главницата. В разпоредбата на чл. 119 КСО е използван същият израз - "суми до 1000 лева", който би следвало да има същия смисъл, а именно, че сумата по чл. 119 КСО се определя от размера на главницата. Погрешно вписаното от първоинстанционния съд указание, че решението може да бъде обжалвано, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т. Х. срещу Решение № 2153-27-103/16.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен, в частта по пункт III, срещу Разпореждане № 272-00-203-4/11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, не създава процесуално право в полза на страната, след като такова е отречено със законова разпоредба. В горния смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в Определение № 5566 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2024 г., VI о., Определение № 3263 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12147/2024 г., VI о., Определение № 3830 от 10.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2023 г., VI о., Определение № 10147 от 10.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2394/2022 г., VI о., Определение № 5838/15.06.2022 г. по адм. дело № 470/2022 г. по описа на ВАС, шесто отделение, Определение № 8966/13.10.2022 г. по адм. дело № 8407/2022 г. по описа на ВАС – петчленен състав на Втора колегия, Определение № 37 от 5.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12117/2021 г., 5-членен с-в, др. По изложените съображения, настоящият състав намира, че е налице процесуална пречка за допускане на касационен контрол на първоинстанционното решение, в горепосочената част. В този смисъл и на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 119 и чл. 117, ал. 1, т. 2, б.“д“ от КСО, касационната жалба, в тази й част, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Касационната жалба срещу решението на АС – Шумен, в частта му, с която е отхвърлено оспорването на Т. Х. срещу Решение № 2153-27-103/16.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен в частта по пункт І, с която е потвърдено Разпореждане № 271-00-1177-4/11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, Т. Х. е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г., е допустима като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършването на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното: Със заявление вх. №272-00-203/21.10.2014 г. до директора на ТП на НОИ - Шумен на осн. чл. 54а от КСО Т. Х. е поискал да му бъде отпуснато обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с „Б. – Б. Хюсню“ ЕООД, считано от 01.10.2014 г. В тази връзка е издадено Разпореждане № 272-00-203-1/04.11.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г., в размер на 10.59 лв. дневно. Със заявление вх. №271-00-1177/06.06.2018 г. до директора на ТП на НОИ - Шумен на осн. чл. 54а от КСО Т. Х. е поискал да му бъде отпуснато обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с „Б. – Б. Хюсню“ ЕООД, считано от 31.05.2018 г. В тази връзка е издадено Разпореждане № 271-00-1177-1/13.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на лицето е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г., в размер на 13.51 лв. дневно. По възложена от директора на ТП на НОИ - Шумен на основание чл.107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи НОИ (Инструкцията) проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Б. – Б. Хюсню“ ЕООД от контролни органи е установено, че е настъпила смърт на едноличния собственик на капитала – Б. Хюсню, дружеството е обявено в ликвидация от 21.02.2020 г. и е с ликвидатор Н. Х.. С оглед на това е издадена Заповед № ЗР-5-27-00753764/13.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен, с която е разпоредено да се извърши пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството. При проверката е било констатирано, че в дружеството са назначавани голям брой лица с краткосрочни трудови правоотношения, като всички след прекратяване на договора са подавали документи за отпускане на обезщетение за безработица или за временна неработоспособност поради бременност и раждане. От директора на ТП на НОИ – Шумен е подаден сигнал за извършване на проверка за наличие на данни за извършено престъпление по реда на НК, поради което производството по ревизията, възложена със Заповед № ЗР-5-27-00753746/13.05.2020 г., е спряно. Във връзка с подадения сигнал до РП Шумен, са били образувани две досъдебни производства, а именно ДП №13/2021 г. и ДП №71/2021 г. по описа на ОД на МВР Шумен. С Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство от 01.10.2021 г. на прокурор при РП Шумен е прекратено частично ДП №71/2021 г. относно престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 3 НК, като е прието, че същото следва да продължи да се води за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Относима част от събраните доказателства в хода на наказателното производство са били предоставени на директора на ТП на НОИ - Шумен. С оглед прекратеното ДП №71/2021 г., на осн. чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 5 от Инструкцията, е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Б. - Б. Хюсню“ ЕООД в ликвидация от контролен орган на ТП на НОИ като резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-27-01706266/03.10.2024 г. Въз основа на събраните доказателства и установените в хода на проверката по ДП факти от РП Шумен, както и събраните писмени сведения от назначените в дружеството лица, а именно, че не са упражнявали трудова дейност в дружеството, контролният орган при ТП на НОИ - Шумен е приел, че лицата, с изключение на А. М. и Д. М., реално не са осъществявали трудова дейност в дружеството. Посочено е, че назначението на лицата в дружеството не е обосновано с необходимост за изпълнение на съответната длъжност - „Архивар”, „Офис мениджър”, „Отчетник”, ,,Деловодител”, „Оперативен счетоводител” и „Чистач/хигиенист” за кратък период от време. Формиран е извод, съобразно който доколкото не е имало реално престиране на труд от лицата, назначени в дружеството, с изключение на А. М. и Д. М., то не е налице осигурително правоотношение между тях и дружеството и същите не са осигурени лица по смисъла на КСО. Заключено е, че данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са неоснователно подадени в РОЛ, поради което следва да бъдат заличени. При така направените констатации органът по контрол на осигуряването при ТП на НОИ - Шумен е издал Задължителни предписания № ЗД-1-27-01716343/03.10.2024 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4 т.1 от КСО, на общо 245 лица, подробно описани в КП с три имена, ЕГН, период, вид осигурен и декларация обр.1, между които е и Т. Х. под номер 149 и 150 с вид осигурен 01, декларация обр.1 за периода от 23.09.2014 г. до 30.09.2014 г. и от 22.05.2018 г. до 30.05.2018 г. Задължителните предписания са надлежно връчени на осигурителя, но няма данни същите да са обжалвани. Поради неизпълнението на влезлите в сила задължителни предписания от страна на дружеството – осигурител са предприети действия от НОИ за служебно заличаване на данните. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че решението на ръководителя на ТП на НОИ – Шумен и потвърдените с него разпореждания са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. В първоинстанционното решението е прието, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО и не се явява осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за процесните периоди, а именно от 23.09.2014 г. до 30.09.2014 г. и от 22.05.2018 г. до 30.05.2018 г. Според първоинстанционния съд, от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, включително от свидетелските показания, безспорно се установява, че Т. Х. не е престирал работната сила при упражняване на конкретната трудова функция съответна на длъжността „чистач- хигиенист“. Формиран е извод, че без правно основание са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на право и отпускане на парични обезщетения от ДОО. Посочено е, че по отношение на жалбоподателя не са изпълнени предпоставките на КСО и същият е получил парично обезщетение за безработица без правно основание, което обстоятелство е било известно на лицето и сочи на недобросъвестност у него при получаване на обезщетенията по чл. 54а от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решението на АС – Шумен, само в частта, с която е отхвърлено оспорването на Т. Х. срещу Решение № 2153-27-103/16.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен в частта по т. I, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 271-00-1177-4/11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 във вр. с чл. 114 КСО, е наредено Т. Х. да възстанови неоснователно получено парично обезщетение за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г., в размер на 2 283,19 лв. - главница и 1 628,50 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 КСО. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред първоинстанционния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждането на някои от възраженията на жалбоподателя. При спазване на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Подложил е на преценка събраните доказателства и относимите инвокирани в жалбата възражения, включително относно липсата на допуснати нарушения на чл. 35 АПК, немотивираност и незаконосъобразност на административния акт, възраженията по отношение липсата, респективно наличието на недобросъвестност. Необосновани са твърденията на касатора, че изводите на административния съд се базират на двете досъдебни производства. Предвид възможността едни и същи факти да имат доказателствено значение и за наказателното и за административното производство, както и с оглед разпоредбите на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 АПК, изясняване на спора чрез използване на доказателства, събрани по реда на НПК от компетентните органи, не е нарушение на процесуалните правила. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и нарушения на материалния закон се преценяват като неоснователни. Първоинстанционният административен съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Съдът е приложил правилно относимите към фактите материалноправни разпоредби на чл. 114, ал. 1 КСО и на чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО В тази връзка, напълно се споделя приетото от първоинстанционния съд, че в периодите от 23.09.2014 г. до 30.09.2014 г. и от 22.05.2018 г. до 30.05.2018 г. вкл. касаторът не е упражнявал трудова дейност към „Б. – Б. Хюсню“ ЕООД, съответно за посочените периоди няма качеството на „осигурено лице“. Съобразно легална дефиниция за понятието "осигурено лице", дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за такова се счита физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Наличието на валиден трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 КСО в тяхното кумулативно проявление. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Тоест, за да се приеме едно лице за „осигурено“ по смисъла на КСО, следва да са изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски. Последните условия са предпоставка за придобиване право на парично обезщетение за безработица. Ето защо, за да е възникнало това право и по отношение на жалбоподателя е следвало същият не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение с конкретното дружество, но и реално да е осъществявал трудова дейност в рамките на това правоотношение за същото дружество. Предвид факта, че от доказателствата по делото не би могло да се достигне до безспорен извод в тази насока, правилно съдът се е мотивирал, че при невъзникнало осигурително правоотношение, осигурителните вноски не са били дължими. В случая, наличието на получено без основание парично обезщетение, при липса на доказателства за реално упражнявана от лицето трудова дейност, е констатирано при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на „Б. – Б. Хюсню“ ЕООД. При разглеждане на първоинстанционната жалба, съдът, отчитайки фактите по делото, е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 АПК и е указал на страните разпределението на доказателствената тежест като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В тежест на касационния жалбоподател е било да представи относимите за правния спор и правото, което претендира, доказателства, което той не е сторил до приключване на устните състезания по делото. Цялостният анализ на наличните по делото данни обосновава извода, че лицето не е извършвало трудова дейност в полза на дружеството през процесните периоди. След като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало и осигурително правоотношение с произтичащото от него право на обезщетение и Х. не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Последното води до заключението, че получените от касатора парични обезщетения за безработица са му били изплатени без основание, защото в момента на отпускането им не е отговарял на изискванията на чл. 54а от КСО, и следва да бъдат върнати в бюджета на ДОО. Така изложените обстоятелства, сочат наличието на предпоставката по чл. 114, ал. 1 КСО за възстановяване на получените като обезщетение за безработица суми. Съгласно посочената разпоредба недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили. Обосновани са изводите на административния орган, възприети и от първоинстанционния съд, за недобросъвестност на лицето, заявило обезщетение за безработица. След като жалбоподателят не е полагал труд и не е упражнявал трудова дейност при дружеството - работодател и въпреки това е заявил получаване на парично обезщетение за безработица и го е получавал за процесния период, то същият е действал недобросъвестно. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към приложимите правни норми. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Шумен, което е предмет на съдебния контрол, съгласно чл. 118 от КСО, и потвърдените с него разпореждания, са издадени при спазване на материалния закон. Отхвърляйки жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора пороци, следва да бъде оставено в сила, в посочената част. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати сумата от 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), равностойността на 200 лева (двеста лева)– юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В съответствие с разпоредбата на § 1, т. 6 ДР на АПК, правото на съдебни разноски се следва на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, поради което същите следва да бъдат заплатени на Националния осигурителен институт. На основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумите следва да бъдат превалутирани по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и обозначени двойно в диспозитива на решението. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК, във връзка с чл. 119 КСО и чл. 117, ал. 1, т. 2, б.“д“ КСО и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,