Определение № 348 от 12.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 188/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Е. В. А., съдия по в. при Районен съд Д. против определение от 23.03.2009 г. по гр.дело №143/2009 г. на К. окръжен съд, с което е отменено определението и от 3.02.2009 г. и постановения с него отказ за вписване на възбрана по изп.дело №20097420400041, за имот, собственост на Е. Д. Г.,. К. се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, защото счита, че въззивния съд се е произнесъл по съществени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, обстоятелства които били достатъчни за допускане на касационно обжалване на възизвното определение. В подкрепа на това касаторката цитира съдебна практика в определение № 522/8.04.2008г. по ч.гр.дело №74/2008 г. на Окръжен съд- В. и определение № 298/25.02.2009 г. по г.дело № 48/2009 г. на Окръжен съд Б. Касационният съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради отсъствие на предпоставките за това в чл.280 ал.1 т.2 ГПК, по следните съображения: въззивният съд е постановил определение, отменявайки незаконосъобразен отказ на съдията по в. да впише забрана по изпълнително дело, поискана с писмо от 30.01.2009 г. на частен съдебен изпълнител В. А., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.11.2008 г. по гр.дело №1535/08 г. на ДРС, с длъжник Е. Г., в полза на „У” АД- София. Цитираната практика в определение №522/8.04.2008 г. по ч.гр.дело № 74/2008 г. е неотносима към постановения отказ на съдията по в., защото касае обезпечаване на бъдещ иск и издадена за това обезпечителна заповед, която е била представена в С. по в., в копие. В този смисъл въззивният съд е споделил констатациите на съдията по в., постановил отказа, че не са налице изискванията на чл.24 ПВ, затова е потвърдил отказа му. Неотносима към настоящия казус е и цитираната практика в определение № 298 по ч.гр.дело № 48/2009 г. на Окръжен съд- Б., с което е потвърден отказа на съдията да впише нотариален акт за собственост върху недвижим имот, защото вписването на актове, относно недвижими имоти се регламентира от Г. ІІ от П. за вписванията. В конкретния случай е отказано вписване на възбрана, регламентираща се от нормите на Г. V от същия П. и конкретно от правната норма на чл.26, в която единствената препращаща норма се съдържа в чл.24 т.”а-в”, препращащи към чл.6 ал.1 б.”в” за описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението, номера на имота, площта и границите. Правната норма на чл.26 ПВ, приложима в настоящия казус не поставя други изисквания за индивидуализиране на имота, освен тези в чл.6 ал.1 б.”в” ПВ. Касационният съд счита, че не е налице второто, поддържано от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като цитираната съдебна практика не установява противоречиво прилагане на една и съща правна норма към сходни правоотношения, която е неясна и непълна и се нуждае от корестивно тълкуване, каквато е правната норма на чл.26 ПВ, тълкувана от въззивният съд с препращането към чл.6 ал.1 б.”в” от същия правилник и не поставяща изискването на чл.3 от същия чл., за вписване на актове, относно недвижими имоти, какъвто акт не е предмет на постановения отказ. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, затова