Определение № 653 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. Т. от [населено място] чрез адв. Хр. Я. срещу Решение № 279/30.06.2010 год. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Мездренския районен съд, с което Т. П. Т. от [населено място] е осъден да заплати на Х. Ц. А. от [населено място], общ. Роман, И. Ц. Л. от [населено място] и Ц. Ц. А. от [населено място] обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие сеч на дървесина от гора, собственост на ищците, в размер общо на 9 555 лв. / по 3 185 лв. за всяка една от тях/, както и разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при разглеждане на делото, както и за необоснованост и противоречие с материалния закон на постановеното решение. Касаторът моли същото бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за решаването му по същество от касационната инстанция като исковете бъдат отхвърлени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Ответниците по касация Х. Ц. А. от [населено място], общ. Роман, И. Ц. Л. от [населено място] и Ц. Ц. А. от [населено място] оспорват допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. С представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи, че главният въпрос, на който не е даден задоволителен отговор от съдилищата, е може ли да бъде уважен иск с пр.осн. чл. 45 ЗЗД, при положение, че отношенията между страните почиват на договорна основа, както и дали неизпълнението на сключен договор дава право да бъде предявен иск по чл. 45 ЗЗД. С въззивното решение обаче е прието, че по делото не е установено между страните да е създадено облигационно отношение тъй като водените между тях преговори не са финализирани със сключване на окончателен договор по смисъла на чл. 14 ЗЗД. Следователно така поставения въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение, тъй като съобразно доказателствата по делото, съдът е приел, че страните не са били обвързани от договор. С оглед на това, поставеният въпрос няма характеристиката на правен въпрос в посочения по- горе смисъл, а чрез него се цели изясняване на едно фактическо обстоятелство/ дали между страните е имало договор или не/, по което съдът е вече е формирал своя извод. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, които от друга страна не са и надлежно обосновани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.