Определение № 469 от 12.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 397/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Р. И. К. против определение № 526 от 11.07.2011 г. по в.гр.д. № 213/2011 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е съдът е отказал предоставянето на правна помощ на Русин К. за осъществяване на процесуално представителство във връзка с изготвяне и приподписване на касационна жалба против решението на въззивния съд по в.гр.д. № 213/11 г. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Ловешкият окръжен съд е намерил молбата на Р. К. за предоставяване на правна помощ по реда на ЗПрП за изготвяне и приподписване на касационна жалба против въззивното решение по делото на две основания: поради това, че предоставената с определение № 128 от 18.03.2011 г. по гр.д. № 619/09 г. на Тетевенския районен съд правна помощ за процесуално представителство важи до приключване на делото, включително и за касационно обжалване и на основание чл. 24, т.2 ЗПП поради това, че претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима предвид обстоятелството, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 ГПК. Действително, не кореспондира с доказателствата по делото изводът на Ловешкия окръжен съд, че на молителя е била предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство до приключване на гр.д. № 619/09 г. на Тетевенския районен съд за всички инстанции, в това число и пред ВКС. Видно от съдържанието на определение № 116 от 09.03.2011 г. на Тетевенския районен съд на молителя К. е била предоставена безплатна адвокатска помощ за обжалване на постановеното решение на първоинстанционния съд и за осъществяване на процесуално представителство във въззивната инстанция. Обоснована обаче се явява преценката на Ловешкия окръжен съд, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, защото цената на всеки от предявените искове е под определения от закона размер за обжалваемост, което сочи на недопустимост на касационната жалба. Р. К. е ответник по иск за сумата 7 105 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи и доходи от неползуването на недвижим имот, предявен при условията на активно субективно съединяване от 8 на брой ищци. Тъй като не и конкретизирана дължимата сума за всеки от тях, следва, че обезщетението се претендира по равно. При това положение цената на всеки от исковете, определена съгласно чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл. 72, ал.1 ГПК е под 5 000 лв., поради което след изменението на чл. 280, ал.2 ГПК / ДВ бр.100/2010 г./ въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, така както ако исковете бяха предявени поотделно. С оглед преценката за недопустимост на касационната жалба правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, т.2 ЗПрП, при която предоставянето на правна помощ е безпредметно поради очевидна недопустимост на претенцията. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът