Решение № 13997 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2012 г.

Решение № 13997 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Пламен Петров Василев, от гр. София, срещу решение № 6349 от 07.05.2012 г. по адм. д. № 240/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - министърът на вътрешните работи, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 6349 от 07.05.2012 г. по адм. д. № 240/2011 г., Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на Пламен Петров Василев, от гр. София, срещу заповед № К - 13001 от 15.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, поради придобиване на право на пенсия. Съдът е приел, че административният орган вярно е установил относимите по спора факти, поради което нарушението на изискванията на чл. 25, ал. 1, чл. 26 и чл. 34 АПК не е съществено, защото не е повлияло върху крайния резултат за правилно приложение на материалния закон. Не са били налице законови пречки за приложението на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, предвид отменената по съдебен ред предходна заповед, издадена на същото правно основание. Липсва и нарушение на целта на закона. Направен е окончателния правен извод за липса на предпоставките на чл. 146 АПК за отмяна на оспорената заповед. Съдебният акт, предмет на контрол от настоящата инстанция, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че заповед № К - 13001 от 15.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи е била предшествана от заповед № К - 10271 от 08.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на Василев е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - по инициатива на органа по назначаването при придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. Заповедта от 08.12.2009 г. е била отменена от петчленен състав на ВАС с решение № 12051 от 18.10.2010 г., постановено по адм. д. № 7555/2010 г. Видно от мотивите към това решение, съдът е приел, че при връчването на заповедта са били нарушени разпоредбите на чл. 248 ЗМВР и чл. 270, ал. 2 ППЗМВР. Предвид разпоредбата на чл. 223 АПК, това решение е влязло в сила, считано от 18.10.2010 г. В тази връзка няма пречка административният орган да издаде нова заповед за прекратяване на служебното правоотношение на същото правно основание, тъй като предходния административен акт е бил отменен. Правото на пенсия се придобива не по силата на тази заповед, а по силата на закона - разпоредбите на чл. 69 и сл. КСО, а упражняването на това право се осъществява по инициатива на осигуреното лице. Ето защо обстоятелството, че с разпореждане № 5706010443 от 19.03.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО, гр. София, на Василев е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е пречка за издаването на процесната заповед, а само още едно доказателство за наличието на предпоставката на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. Чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР урежда хипотезата на прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР по инициатива на органа по назначаването, когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия. Но този текст е обнародван в ДВ, бр. 88 от 2010 г. и е в сила от 01.01.2011 г., т. е. не е бил в сила към 15.11.2010 г., когато процесната заповед е била издадена. В конкретния случай служебното правоотношение с държавния служител в МВР е прекратено при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, в хипотезата по инициатива на органа по назначаването. В тази връзка относно констатираните от тричленния състав нарушения на чл. 25, ал. 1, чл. 26 и чл. 34 АПК се преценява, че с оглед разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ППЗМВР не е било задължително предложение за прекратяване на служебното правоотношение на органа по чл. 268а ППЗМВР. Касае се до специфично административно производство, в което при наличие на воля от негова страна за прекратяване на служебното правоотношение, административният орган констатира дали са налице предпоставките на чл. 69 КСО. В ЗМВР и ППЗМВР за тази хипотеза на прекратяване на служебното правоотношение няма норми, които да регламентират административното производство. Що се касае до прилагащия се субсидиарно АПК и по-точно, текстовете на чл. 25, ал. 1, чл. 26 и чл. 34, следва да се има пред вид, че административният орган би изпълнил изискванията на тези разпоредби, ако бе запознал Василев със съдържанието на справката за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия изх. № Х - 7027 от 10.11.2010 г. Но в случая не е засегнато правото на защита на лицето, тъй като с разпореждане № 5706010443 от 19.03.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО, гр. София, вече е бил установен осигурителния му стаж и е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ето защо се възприема тезата на тричленния състав на ВАС, че в тази връзка не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По отношение на оплакването, че административният орган не е спазил изискването на чл. 247, ал. 1 ЗМВР за отправяне на едномесечно предизвестие, тезата на касатора не е съобразена с текстовете на чл. 247, ал. 1, предложение второ ЗМВР и на абзац втори от обжалваната заповед. Съгласно чл. 247, ал. 1, предложение второ ЗМВР, при неспазване на срока за предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Такова обезщетение е предвидено в процесната заповед. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, тричленният състав на ВАС е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изходът на спора пред настоящата инстанция, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на ответника по касация се присъжда сумата 150 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.