Определение № 1110 от 27.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2017 г.

Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 ПЗР на ЗИДГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. Н., срещу въззивно решение № 140 от 23.03.2017 г. по гр.д. № 96/2017 г. на Окръжен съд Русе, с което се обезсилва решение № 1516 от 01.12.2016 г. по гр.д. № 2591/2014 г. на Районен съд Русе, с което е отхвърлен предявения иск на В. Л. Н.-И. и Л. И. Н. срещу „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК[ЕИК], [фирма] – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], П. А. В., Е. П. В. и Н. Д. В., тримата от [населено място], да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично вземане по изп.д.№ 20098330400158, не принадлежи на длъжника, на основание чл.440, ал.1 от ГПК. Въззивното решение е влязло в сила по отношение на В. Л. Н.-И.. По отношение на ответника [фирма] – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], производството е било прекратено поради заличаването му в търговския регистър с решение по т.д. № 91/2009 г. на Окръжен съд Русе, влязло в сила на 06.12.2016 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. В изложение към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по обуславящи изхода на делото въпроси, които уточнени от настоящия състав при условията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, се свеждат до процесуалноправния въпрос за правния интерес на засегнатите от изпълнението трети лица, върху чието имущество е насочено принудително изпълнение за парично вземане, да установят на основание чл.440 ГПК, че това имущество не принадлежи на длъжника, ако длъжникът е търговец и е бил заличен в търговския регистър преди взискателят по изпълнителното дело да бъде удовлетворен. Според касатора, повдигнатият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради липсата на съдебна практика на Върховния касационен съд. Ответникът по касационна жалба „Р. (Б.)” ЕАД, чрез пълномощника Е. Б.-Г. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците П. А. В., Е. П. В. и Н. Д. В. не са взели становище. За да постанови решението, с което обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по предявения иск на основание чл.440, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че ищците са придобили ипотекиран имот по отношение на който кредиторът не е оспорва правото им на собственост, но с оглед изричната разпоредба на чл.453 ГПК, тези права на ищците са му непротивопоставими, поради което за тях липсва правен интерес от иск по чл.440, ал.1 ГПК, доколкото принудителното изпълнение е било насочено върху недвижимия имот поради учредената договорна ипотека за обезпечаване на чуждо парично задължение. При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора и уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд, при условията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК процесуалноправен въпрос, обуславя изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение