Определение № 154 от 05.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 578/2011 г.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] /в ликвидация/ срещу решение от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 12/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 798/2009 г. на Кюстендилския районен съд. С последното е признато за установено по предявения срещу касатора иск по чл.124, ал.1 ГПК, че [община] баня не дължи сумата 8 492.80 лв. за доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води, за която му е издаден изп.лист по реда на чл.237, б.”к” ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. Вземането, предмет на предявения отрицателен установетелен иск произтича от търговска сделка, което определя и характера на делото като търговско. В случая касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, постановено при действието на чл.280, ал.1 ГПК в редакцията след изменението му, поради което подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение