Определение № 380 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1938/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 23.06.2010 г. по гр.д. № 1920/2010, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 13.11.2009 г. по гр.д. № 37026/2009, като са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. отпуск КТ. Недоволна от решението е касаторката Г. А. М., представляван от адв. Р. М. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за представителството на работодателя в трудовите правоотношения, за формата на изявлението за прекратяване на трудовия договор и достигането му до насрещната страна и дължимостта на обезщетение за неползван отпуск през времето до възстановяването на предишната работа, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма] (в несъстоятелност), София не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, а насрещният е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след дисциплинарното й уволнение истцата е предложила с молба от 29.005.2009 г. трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие. Предложението е прието и със заповед № 1948/04.06.2009 г. на изпълнителния (оперативен) директор на акционерното дружество договорът е прекратен по взаимно съгласие. Същият ден истцата е уведомена, че заповедта е издадена и може да я получи. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава не е посочена и не съществува) нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като възивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работодателят може да се представлява в трудовите правоотношения от изпълнителният (оперативен) директор, както и от други членове на управлението на дружеството, изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да е в писмена форма и поражда действие с достигането му до адресата, когато изявлението е достигнало адресата, получаването и узнаването му са без правно значение, а узнаването поглъща достигането и получаването, както и че уволненият няма право на платен годишен отпуск за времето до възстановяването му на работа, както е прието в Решение № 572/25.10.2010 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. 458/2009. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение