Определение № 317 от 16.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 966/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу решение № 165 от 11.03.2010г., постановено по т. дело № 2613/2009г. от Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3 състав, с което е отменено решението от 24.06.2009г. по т. дело № 23/2009г. на Врачански окръжен съд, търговско отделение и е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] иск на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване по отношение на ответника, синдика и кредиторите на несъстоятелността, че [фирма], [населено място] има вземане към [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] в размер на 2 307,11 лв. на основание договор за цесия от 03.07.2008г. и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати по сметка на Врачански окръжен съд държавна такса в размер 92,28 лв. и по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 23,14 лв. В двете касационни жалби се прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено по въззивна жалба на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], който няма самостоятелен правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, доколкото не е самостоятелна страна в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, нито представлява длъжника в същото производство. Освен това се твърди неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 146 ГПК/ и неправилно приложение на материалния закон /чл. 292 и чл. 293 ТЗ/. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите в писмени изложения поддържат становище за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Сочат, че възивният съд се е произнесъл по въпроса за процесуалните права на синдика да участва самостоятелно в производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ и да обжалва решението по този иск в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касаторите решение № 760/12.04.2005г. по гр. д. № 546/2004г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 234/19.07.1999г. по гр. дело № 52/1999г. на ВКС, 5-чл. състав, решение № 571/14.10.2008г. по т. дело № 313/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. Позовават се и на противоречие с определение от 29.11.2002г. по ч. гр. дело № 2403/2002г. на САС, ТО, 6 състав. Въпросът „дали е допустимо признание на иска по чл. 694 ТЗ от ответника – длъжник в производството по несъстоятелност без да е взето съгласие на синдика” е от значение за правилното приложение на чл. 237 ГПК в условията на чл. 635, ал. 1 ТЗ и по него няма съдебна практика. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпроси относно предмета на спора, без да е налице доклад на първоинстанционния съд, отговарящ на изискванията на чл. 146 ГПК, и при бездействието му по изясняване на фактическата страна на спора. [фирма], [населено място] не оспорва касационната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място]. Синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] не изразява становище по касационните жалби. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното: Касационната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] е недопустима, тъй като този касатор е в процесуалното положение на ответник по предявения установителен иск по чл. 694 ТЗ за съществуването на неприето вземане в производство по несъстоятелност и с обжалваното въззивно решение искът е отхвърлен. Поради това ответникът - длъжник не разполага с правен интерес да подаде касационна жалба и същата следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба на [фирма], [населено място] е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че легитимирани ответни страни в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ са, както ответното дружество, представлявано от управителните му органи, така и синдикът в самостоятелно качество, тъй като решението има установително действие в отношенията между синдика, длъжника и кредиторите на несъстоятелността. В решението са изложени съображения, че със самостоятелното си участие в процеса синдикът по същество осигурява защитата на кредиторите на несъстоятелността /извън ищеца/, обвързани от установителното действие на решението, в съответствие с упражненото правомощие по изготвяне на списъка на предявените и приетите вземания. По посочените мотиви решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на довода за липса на правен интерес от предявяване на въззивна жалба и участието на синдика в самостоятелно процесуално качество. За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, Софийски апелативен съд е приел, че не е доказано сключване на сделка с предмета, посочен във фактура № 2328/16.04.2008г., поради това, че не е установено приемане на офертата на [фирма] от страна на ответното дружество, фактурата изхожда от доставчика, не е подписана от получател, сключването или изпълнението на сделка със сходен предмет не е потвърдено чрез засичане с първичната документация на ответното дружество. Изложил е съображения, че е недопустимо постановяване на решение в хипотезата на чл. 237, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК без признание на иска и от синдика. В хипотезата, ако се приеме, че сделката е сключена с фактура № 2328/16.04.2008г., въззивният съд е направил извод за нейната висяща недействителност /нищожност/ поради липсата на предварително или последващо съгласие на назначения с определение от 19.03.2008г. на Врачански окръжен съд временен синдик, предвид нормата на чл. 635, ал. 1 ТЗ. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставените от касатора правни въпроси са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като тяхното решаване е обуславящо за изхода на спора. По отношение на въпросите за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и правомощията му да обжалва решението, както и по въпроса „дали е допустимо признание на иска по чл. 694 ТЗ от ответника – длъжник в производството по несъстоятелност без да е взето съгласие на синдика” са осъществени и допълнителните изисквания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поради липсата на постоянна съдебна практика по посочените въпроси въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Решение № 760/12.04.2005г. по гр. д. № 546/2004г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 234/19.07.1999г. по гр. дело № 52/1999г. на ВКС, 5-чл. състав са постановени при действие на отменения ГПК и поради това, че нямат характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК доводът за допускане на касационно обжалване по посочения законов текст е неоснователен. Решение № 571/14.10.2008г. по т. дело № 313/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. е неотносимо, тъй като не дава отговор на горепосочения въпрос, а касае въпроса за иска, който може да предяви подобрител на недвижим имот, който няма качеството на владелец по смисъла на чл. 68 ЗС. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че приложеното от касатора определение от 29.11.2002г. по ч. гр. дело № 2403/2002г. на САС, ТО, 6 състав не е от категорията на актовете по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът „допустимо ли е произнасяне на въззивния съд по въпроси относно предмета на спора, без да е налице доклад на първоинстанционния съд, отговарящ на изискванията на чл. 146 ГПК” не е релевантен по делото, тъй като във въззивната жалба не се съдържа оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на доклад на делото съгласно изискванията по чл. 146 ГПК, поради което и въззивната инстанция не е изразила становище по този въпрос чрез съответни съдопроизводствени действия или изрично във въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение