Решение № 9778 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2016 г.

Решение № 9778 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 234 от 12.07.2016 г. по адм. д. № 208/2016 г. на Административен съд В., с което е отменена заповед № РД-01-42/07.01.2016 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" за анулиране на резултатите на Р. Й. Д. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" по протокол № 135/23.03.2015 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че са непълни фактическите основания за издаването на административния акт и че актът е немотивиран. Основание за анулирането на резултати от проведен теоретичен изпит е установяването, че кандидат е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба 38, но е предоставен за решаване от друг кандидат. Установявайки факта на размяната за органа се поражда задължение за анулиране на изпитните резултати на двамата кандидати, заемащи места с номер 17 - Р. Д. и номер 22- М. П. Т. В случая е анулиран изпитният резултат Д., като кандидат № 17, тъй като само за него е отразено, че е издържал изпита. В Наредба 38 е предвиден последващ контрол от страна на административния орган. Изводите, че не е спазена процедурата на чл. 53а от Наредба 38 относно архивиране и съхранение на видеозаписа въз основа на който е изготвен доклада, както и доказателства за овластяване на извършило прегледа лице счита за неправилни и че не са основание съдът да не извърши оглед на представения като веществено доказателство диск. Доказателствата, които съдът изискал, би следвало да указват само реда за гледането и съхранението на видеозаписа, но не и неговата автентичност. Автентичността на видеозаписа може да се докаже чрез експертиза. Без да назначи експертиза, съдът неправилно приел, че административният орган е представил неавтентичен видео запис, което се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита за правилни изводите на съда. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че не съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, че са непълни фактическите основания за издаването му, които не кореспондират с посоченото правно основание за издаване - чл. 56, т. 5 от Наредбата. Административният орган е приел на база предоставения му доклад, че Д. е разменил изпитния си тест с Тодоров, което навежда на извода за еднократна размяна на тестовете. С. Д. следва да е решил и предал чужд тест, а такава констатация няма. Като негов е представен именно теста, който е индивидуализиран за него. Предвид това съдът приел, че фактическото описание на деянието, послужило като основание за издаване на оспорения акт е недостатъчно и несъответно на посочената правна норма. Чл. 56, т. 5 от Наредбата изисква за анулиране на изпита кандидатът да е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат, каквото деяние фактически не е описано. Приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 26 АПК за уведомяване, че е започнало административно производство и че са нарушени разпоредбите на чл. 34 АПК и чл. 35 АПК. При издаване на заповедта административният орган се е позовал единствено на резултатите от извършения преглед на видеозаписа от проведения изпит, обективиран в представения му доклад. Докладът е непълен и не отразява всички обстоятелства, относими към случая, поради което актът е издаден при непълнота на доказателствата. Няма данни по делото за спазване изискванията на чл. 53а от Наредба № 38 относно архивиране и съхранение на видеозаписа, въз основа на който е изготвен доклада, както и доказателства за овластяването на извършилото прегледа лице. Приел, че заповедта е материално незаконосъобразна. Процесните резултати от проведен изпит са анулирани на основание чл. 56, т. 5 от Наредбата. За да е налице тази хипотеза следва да е установено, че кандидатът е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Такова деяние не е описано фактически в административния акт, не е и доказано в хода на процеса. Единственото твърдение, подкрепено с резултатите от прегледа на видеозаписите от проведения изпит е за еднократна размяна на тестове между посочените двама кандидати. В доклада не е отразено, че оспорващият е решил чужд тест. Доколкото не се доказа спазване на процедурата по чл. 53а от Наредбата, съдът не извършил оглед на представения като веществено доказателство диск. Дори да се приеме, че видеозаписът е годно доказателствено средство и да бе извършен оглед на същия, при който да се констатира размяна на тестовете между кандидати № 17 и № 22, то отново крайният акт би бил незаконосъобразен, тъй като крайният извод на административния орган за анулиране на изпита е мотивиран с размяна на тестове, а не с решаване на тест на друг кандидат. Липсата на мотиви, относими към приетото в посочената правна норма не може да бъде санирана в хода на съдебното производство и води и до недоказаност на извършеното деяние. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 на МТС, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Нормата на чл. 38, ал. 2 от Наредбата предвижда, че теоретичните изпити се провеждат чрез решаване на тест на хартиен или на електронен носител (електронен тест), като резултатите от тях се отчитат по електронен начин. Тестовете за различните категории обхващат само темите за съответната категория. Тестът на всеки кандидат е индивидуален и обозначен с уникален номер. От приложените към административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателят пред съда се е явил на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС в Областен отдел "Автомобилна администрация" - В. на 23.03.2015 г. В приложения по делото протокол фигурира под пореден № 17, а под № 22 е записан М. П. Т. От същия протокол са видни резултатите от проведения изпит. В графа електронен тест за Д. е отразено "не", а в графа изпитен тест, идентифициран с № 444692 по отношение на оценката му е отразено "да". От представената схема на разположението на кандидатите в кабинета при провеждане на изпита е видно, че местата на кандидатите с № 17 и № 22 са едно до друго. Приложено по делото е и копие от изпитния тест с № 444692. След извършен на основание чл. 19, т. 28 от Устройствения правилник на ИААА преглед на видеозаписи от теоретичен изпит, резултатите от същия са отразени в доклад до изпълнителния директор на ИААА рег. № 11-05-10092/02.12.2015 г. Видно от доклада при преглед на видеозаписа от изпит с протокол № 135/23.03.2015 г. е установено, че при заемане на местата си в залата кандидат № 17 Р. Й. Д. и кандидат № 22 М. П. Т. разменят изтеглените от тях изпитни тестове. Този доклад е изготвен и подписан от Директор на Дирекция "ППС и водачи", представен на Изпълнителния директор и одобрен от него, след което е изпратен на Директора на Дирекция "АПО". Последвало е издаване на заповед от Изпълнителния директор на ИААА, с която са анулирани резултатите на Д. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" по протокол № 135/23.03.2015 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В.. Административният орган се е мотивирал с констатациите в доклад рег. № 11-05-10092/02.12.2015 г., на база на които е извел извода, че при явяването си на изпит Д. е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпити на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверовъчните изпити /Наредба № 38/, но предоставен за решаване от друг кандидат. Предвид това е приел, че е налице основание за прилагане на чл. 56, т. 5 от Наредба № 38. Съгласно чл. 53а, ал. 2 от Наредбата, изпълнителният директор на ИА"АА" определя със заповед лицата които архивират и съхраняват записите от теоретичните и практическите изпити и реда за прегледа им. Такава заповед не е представена по делото, но установяването на лицата, на които е възложено архивирането и съхраняването на записите е факт, който сам по себе си няма да докаже автентичността на видеозаписа. Доказателственото средство е създадено в съответствие с чл. 12, ал. 4 от Наредбата, като ответникът в настоящото производство не е оспорил неговата автентичност. Теоретичният изпит е проведен в кабинет на съответното регионално звено на ИА "АА", който отговаря на нормативните изисквания съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата (в приложимата редакция). С оглед изложеното изводът на съда, че допуснатото нарушение на чл. 53а, ал. 2 от Наредбата се отразява на материалната законосъобразност на обжалваната заповед, е неправилен. Процесуалните нарушения в административното производство, са съществени ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В конкретния случай всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът направил фактическите си и правни изводи са били предоставени на жалбоподателя и той е взел становище по тях, като е имал възможност да се защити в съдебното производство. По изложените съображения изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради нарушение на разпоредбите на чл. 26 и чл. 34 от АПК, не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от АПК допуска представяне на веществени доказателства като доказателствено средство в административното производство. На основание чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК събраните редовно доказателства в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. По правилото на изр. 2 на същата разпоредба, съдът може да извърши оглед на събраните в хода на административното производство веществени доказателства ако прецени, че е необходима непосредствена проверка. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в съдебния процес. В. подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът се осъществява по реда, определен в чл. 204 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с участието на двете страни. Установените факти следва да се разгледат от съда ведно с останалите такива по спора, освен ако при огледа не се удостовери такъв факт, който пряко да води до извода за наличието на правнорелевантния факт. В случая първоинстанционният съд не е извършил оглед на представения по делото видеоносител . Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и налага отмяна на съдебния акт. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши оглед на представеното по делото веществено доказателство, като в протокола за извършен оглед изрично отрази файла на който извършва оглед, камерата и времето, което съответства на възприетите от съда факти. Претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде разгледана от Административен съд - В. при новото разглеждане на делото в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК.