Определение № 418 от 12.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2514/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ойл БГ” ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] против решение № 1607 от 01.07.2019г. по т. д. № 1279/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Кюстендилски окръжен съд допълнително решение № 81 от 17.12.2018 г. по т. д. № 46/2017 г., с което е признато за установено, че вземанията, присъдени на „Първа Инвестиционна Банка“ АД с решение № 68 от 22.10.2018 г. по същото дело, са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че процесните вземания на „Първа Инвестиционна Банка“ АД следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Счита, че меродавен за определяне реда за удовлетворяване на същите е характерът на сделката, пораждаща отговорността на несъстоятелното дружество, а не характерът на договора за кредит, сключен между банката и кредитополучателя „Данс Енерджи“ ООД. И доколкото в случая отговорността на „Ойл БГ“ ЕООД (н.) произтича от договор за поръчителство, по който дружеството не е получило никаква престация, пораждащата отговорността му сделка е безвъзмездна и следователно признатите на банката вземания подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 616, ал. 2, т. 3 ТЗ. Като значими за допускането на касационното обжалване касаторът поставя въпросите: „ 1. Вземането срещу поръчителя от коя сделка произтича: а) от договора, пораждащ обезпеченото с поръчителството вземане; или б) от договора за поръчителство; или в) от фактически състав, включващ договора за поръчителство и договора, пораждащ обезпеченото с поръчителството вземане; 2. В. или безвъзмездният характер на сделката, от която произтича вземането срещу поръчителя, от коя сделка се определя: а) от договора за поръчителство или б) от договора, пораждащ обезпеченото с поръчителството вземане; или в) както от договора за поръчителство, така и от договора, пораждащ обезпеченото с поръчителството вземане“. По отношение на така поставените въпроси, в условията на евентуалност, касаторът поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. на ОСГТК; решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404 /2016 г. на II т. о.; решение № 179 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 1198/2010г. на III г. о., решение № 1022 от 28.06.1999 г. по гр. д. № 252/1999 г. на V г. о. и решение № 97 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 г. на IV г. о., както и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Освен това, заявява и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта. Ответникът по касация – „Първа Инвестиционна Банка“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 14.10.2019 г. Синдикът на „Ойл БГ” ЕООД (в несъстоятелност) – А. М. – заявява, че се присъединява изцяло към касационната жалба на несъстоятелния длъжник и моли за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното допълнително решение в обжалваната му част, с която вземанията на ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД към “Ойл БГ“ ЕООД (в несъстоятелност), признати с постановеното по делото решение № 68 от 22.10.2018 г., са квалифицирани като вземания с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, въззивният съд е приел, че ответното дружество отговаря като поръчител по силата на договор за поръчителство от 19.01.2012 г., но тези вземания не произтичат от поръчителството, а от основния договор за банков кредит от 26.01.2009 г., който не е безвъзмездна сделка. Според решаващия състав, поръчителството е допълнителна акцесорна отговорност за чуждо задължение, като не спрямо него се определя възмездният или безвъзмезден характер на сделката, а спрямо сделката, която е породила обезпеченото вземане. Поради това е преценил, че липсва основание за удовлетворяване на процесните вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 616, ал.2, т. 3 ТЗ. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, двата поставени от касатора въпроса не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като са относими изцяло към правилността на въззивното решение в атакуваната му част. Отговорът на тези въпроси е предпоставен от извършването на преценка за законосъобразността на правните изводи на предходната съдебна инстанция, каквато обаче е възможна единствено при разглеждането на касационната жалба по същество, но не е основание за самото допускане на обжалването. Независимо от това, дори да се счете за осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на така поставените въпроси не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС е недоказано, доколкото посочените от него актове на касационната инстанция не дават отговор на нито един от двата въпроса, а съдържат общи разсъждения за поръчителството като правен институт, за целта на същия, за правата и задълженията, които поражда за страните по него и за съотношението му с главния дълг. Един от тези актове - решение № 97 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 г. на IV г. о., е и неотносим, тъй като касае друго обезпечение (ипотеката), а не поръчителството. Що се отнася до останалите две евентуални основания, същите не следва да бъдат обсъждани предвид заявяването им бланкетно, без изобщо да е аргументирано наличието им, което, съгласно задължителните указания в т. 1от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е задължение на самия касатор. Видно от изложението по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК, касаторът не е посочил нито защо счита, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито защо преценява обжалвания акт за „очевидно“ неправилен. Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК