Определение № 39 от 22.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 144/2010 г.

С определение от 05.03.10 г. на съдия Радев от Районен съд – гр. К., постановено по Н. О. Х. Д.1057/10 г.,поради отвод на всички съдии от посочения съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждане от него. Прокурор от Върховната касационна прокуратура е изразил становище за основателност, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Предложил е, с оглед евентуални бъдещи отводи, да не се изпраща и на съд в съдебния район на Благоевград. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и съобрази становището на прокурора, намери за установено следното: Видно е, че съдиите от РС – Кюстендил са се отвели от разглеждане на делото, тъй като всеки от тях е отразил в определението си възможност за това с оглед обстоятелството,че пострадалият е прокурор в РП-Кюстендил. Действията на съдебния състав на РС-Кюстендил обуславят необходимост от промяна подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е Районен съд – гр. Р.. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение