Определение № 228 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 117/2010 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Е. “ А. Е. Д. ” – гр. В. против определение №376 от 29.09.2009г. по ч. гр.д. 407/098г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №2341 от 14.07.2009г. по гр.д. 1333/09г. на Варненски окръжен съд за оставяне без разглеждане жалбата му против действия на частен съдебен изпълнител, рег. № 717 и район на действие ВОС по изп.д. 20077170400272- отказ да бъде насочено изпълнението към други имоти собственост на длъжниците, в това число и ипотекарни гаранти. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С определението, предмет на обжалване състав на Варненски апелативен съд е приел, че длъжника по изпълнението, включително и когато това е ипотекарния гарант, могат да обжалват действията на съдебния изпълнител само в лимитивно очертаните хипотези на чл.435 ГПК, какъвто не е разглеждания случай. Решението, с което окръжния съд се произнася по жалба срещу действията на съдебния изпълнител е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол – арг. чл.437, ал.4 ГПК. Регламента на чл. 463, ал.3 ГПК предвижда единствено изключение по отношение решението за разпределение, но и в този случай производството е двуинстанционно, тъй като решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител се налага извод, за липса на правен регламент, от който може да бъде изведено триинстанционно осъществявана проверка на изводите на първостепенния съд по допустимостта на производството, с оглед неговото прекратяване. Следователно, този контрол по отношение на определението на първостепенния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби само когато прекратителното определение е постановено за първи път от въззивен съд. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай. В тази връзка са и разрешенията дадени с ТРОСГТК № 3/2005г.на ВКС на РБ, които следва да намерят приложение, поради сходството на правната уредба на този институт в действуващия от 01.03.2008г. ГПК. От изложеното следва, че процесуалноправния спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Варненски апелативен съд и неговия съдебен акт е окончателен, а подадената срещу него частна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение