Определение № 803 от 05.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на А. Б. М. от [населено място] срещу определение от 07.12.2011 год., постановено по гр.д. № 5947/2011 год. на Софийски градски съд, ГК, ІІ въз. състав, с което е отказано предоставянето на правна помощ. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Развиват се съображения, че при извършената преценка на условията за предоставяне на правна помощ, съдът неправилно се е позовал на притежаваната от молителката недвижима собственост, /три броя апартаменти/, доколкото предвид конкретните обстоятелства, тя не може да реализира доходи от тях. Иска се определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да и се предостави исканата правна помощ. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- определение, съгл. разп. на чл. 95,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е съобразил обстоятелството, че молителката разполага с адвокатска защита по делото, предвид данните за упълномощен адвокат, който да я представлява по делото до завършването му пред всички инстанции, както и имущественото и състояние описано в представената по делото декларация за материално и гражданско състояние. Съдът правилно е приел, че доколкото към момента на молбата за предоставяне на правна помощ молителката разполага с адвокатска защита, не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ. Съгл. чл. 23,ал.2 ГПК такава се предоставя, когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат / чл. 23,ал.2 ЗПр. Пом. /, респ. по тази причина не може да ангажира такъв. Само на това основание поисканата правна помощ правилно е отказана. Обстоятелството, че след постановяване на определението молителката е прекратила правомощията на адв. Р. А., не променя правилността на горните изводи. Отделно от това проверката и на останалите обстоятелства, които съгл. чл. 23,ал.4 ГПК следва да бъдат съобразени при предоставянето на правна помощ, не обуславят извод в обратна насока. Видно от представената декларация за материално и гражданско състояние молителката е в трудоспособна възраст в добро здравословно състояние, което и позволява да работи и реализира доходи.Същевременно, както е прието и в обжалваното определение, същата макар и в съсобственост, притежава недвижими имоти, които сами по себе си говорят за добро материално състояние. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. отделение