Определение № 66 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2009 г.

Производството е молбата на [фирма] Ш. вх. № 8933/15.Х.2011г. за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение № 371/28.VІІ.2010г. по гр.д. № 1007/2009г. на ВКС, като изречението в него на стр.3 ред 4 “Няма пречка той да направи искане за издаване на заповед по чл.16 ал.5 от ЗУТ от кмета на общината ............” да се чете “Няма пречка той да направи искане за издаване на заповед по чл.16 ал.4 от ЗУТ от кмета на общината...........”. Ответникът по молбата М. Х. Т. от[населено място], действащ като есдноличен търговец под фирма “М. Т.”, не е заявил становище. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е неоснователна, съображенията за което са следните: С решение № 371/28.VІІ.2010г. по гр.д. № 1007/2009г. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, е оставил в сила решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 51/08.ІV.2009г. по гр.д. № 69/2009г. На последната страница от оригиналното решение е обективиран извод “..... по силата на изричните разпоредби на чл.16 ал.1 и ал.5 от ЗУТ с влизането в сила на ПУП [община] е придобила собствеността върху процесния имот, респективно, от този момент ищецът е загубил това си право върху него. Без значение за този извод е обстоятелството, че, видно от удостоверение № 11-00-384/07.V.2008г., общината не е определила равностоен урегулиран имот на ищеца по чл.16 ал.4 от ЗУТ. Няма пречка той да направи искане за издаване на заповед по чл.16 ал.5 от ЗУТ от кмета на общината.........”. При тези обстоятелства ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предпоставките за допускане на исканата поправка на очевидна фактическа грешка. Съгласно чл.247 ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Тълкуването на разпоредбата на чл.236 ал.1 и ал.2 от ГПК налага извод, че мотивите не са част от решението, каквото представлява само съвкупността от писмено обективираните обстоятелства и едностранно волеизявление на съда, предвидени в чл.236 ал.1 от ГПК. Следователно по реда на чл.247 ал.1 от ГПК може да бъдат отстранявани очевидни фактически грешки само в съдържанието на решението по чл.236 ал.1 от ГПК, но не и грешки в мотивите към него. Ето защо молбата за допускане на исканата поправка следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,