Определение № 866 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 740/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№6807/05.11.2012 г., подадена от адв. Л. С., процесуален представител на ищеца Т. Г. Б., против въззивно определение №1717/25.10.2012 г. по ч.гр.д.№1331/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о. Обстоятелствата по делото са следните: Ищецът Т. Г. Б. от [населено място] е поискал от Пазарджишкия окръжен съд да го освободи от внасянето на държавна такса. С определение №695/09.10.2012 г. по гр.д.№822/2012 г. Пазарджишкият окръжен съд, г.к., ІІ-ри търговски състав, е ос9тавил без уважение молбата на ищеца по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от внасяне на държавна такса. С определение №1717/25.10.2012 г. по ч.гр.д.№1331/2012 г., по частна въззивна жалба от ищеца, Пловдивският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба. Въззивната инстанция е приела, че по делото няма представени доказателства, в това число декларация от ищеца, за установяване на семейното и имущественото му състояние, както и дали получава доходи от свободни професии, хонорари, наеми, граждански договори или друга дейност, дали е регистриран като едноличен търговец или участва в търговски дружества, респ. дали получава дивиденти от акционерни дружества и от средства от дялово участие в други търговски дружества, дали извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност и дали притежава влогове, поради което не може да се направи обоснован извод, че материалното му положение е такова, че той няма средства да заплати дължимата държавна такса. Освен това въззивната инстанция, с оглед представена от ищеца декларация е стигнала до извод, че ищецът притежава недвижим имот в [населено място]/ по отношение на който е предявен искът/ и 1/6 ид.част от жилищен имот в [населено място]/без данни за точно местоположение и площ/, като не притежава други недвижими имоти и движими вещи на значителна стойност. Срещу въззивното определение на Пловдивския апелативен съд. е подадена частна касационна жалба от адв. Л. С., процесуален представителна ищеца Т. Г. Б., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в частната касационна жалба/ се поставя “Следва ли в производството по чл.83, ал.2 ГПК съдът да се произнася, ако счита, твърденията на молителя и подкрепящите си доказателства за недостатъчни при положение, че той вече е представил единствените липсващи според първоинстанционния съд такива или следва да даде указания за представяне на доказателствата, които той/съдът/ счита за необходими и достатъчни?”. Сочат се основанията по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК и се представя определение 318/12.7.2012 г. по ч.гр.д.№293/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба. На поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос следва да се отговори утвърдително. При наличие на искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и констатация, че няма представени доказателства, в това число декларация от ищеца, за установяване на семейното и имущественото му състояние, както и дали получава доходи от свободни професии, хонорари, наеми, граждански договори или друга дейност, дали е регистриран като едноличен търговец или участва в търговски дружества, респ. дали получава дивиденти от акционерни дружества и от средства от дялово участие в други търговски дружества, дали извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност и дали притежава влогове, първоинстанционният съд следва да укаже на ищеца да представи доказателства за всички липсващи обстоятелства по смисъла на чл.82, ал.2 ГПК. Когато това не е сторено и при обжалване отказа на първоинстанционния съд да освободи ищеца от такси и разноски по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК, въззивната инстанция, констатирайки визирания пропуск да отмени определението, с което не се уважава това искане, и да даде указания на ищеца- частен жалбоподател, да представи доказателства или да декларира наличието или липсата на визираните обстоятелства и да се произнесе по същество по и искането по чл.83, ал.2 ГПК. По съществото на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и взе предвид отговора на поставения въпрос намира, че жалбата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна последните съображения: Определението за Пловдивския апелативен съд е неправилно. С оглед отговора на поставения въпрос касационната инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а на частния касационен жалбоподател се укаже да представи доказателства и да декларира семейното си състояние, както и дали получава доходи от свободни професии, хонорари, наеми, граждански договори и/или друга дейност, дали е регистриран като едноличен търговец или участва в търговски дружества, респ. дали получава дивиденти от акционерни дружества и от средства от дялово участие в други търговски дружества, дали извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност и дали притежава влогове. Деклариране на имущественото състояние не е необходимо, тъй като ищецът е сторил това пред първата инстанция. По изложените съображения въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, същото да бъде отменено и на основание чл.278, ал.2, изречение второ ГПК, на частния касационен жалбоподател се дадат указания, съобразно изложеното по-горе. Водим от горното и на основание чл.278, ал.1, във връзка с ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,