Определение № 10005 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. Х. Д. срещу определение № 2512 от 01.08.2024 г. по адм.д. № 519/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на Д. Х. Д. за изменение на разпореждане № 2418/19.07.2024 г. по адм. д. № 519/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта за разноските. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение може да се намали под минимума предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. само ако извършената работа е съществено надценена. Неправилни са изводите на съда за своевременност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е направено само в производството пред ВАС. Ответната страна е представила писмено становище. Счита, че съдът правилно е редуцирал размера на разноските адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените дейности.. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да остави без уважение искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, съдът е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение за двете инстанции е прекомерно, с оглед естеството на производството по чл. 250 от АПК, обстоятелството, че е бързо производство, което приключва незабавно в закрито заседание, без събиране на доказателства по искане на страните и друга процесуална активност поради което не се отличава с фактическа и правна сложност. По конкретното дело не са извършени процесуални действия извън изготвянето на първоначалната жалба и на частната жалба от процесуалния представител на жалбоподателя. Обстоятелството, че е осъществено касационно оспорване не е индиция за фактическа и правна сложност на спора, нови обстоятелства не се сочат с искането по чл. 248 от ГПК. Прието е за неоснователно твърдението, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е просрочено, доколкото е извършено от ответната страна едва пред ВАС – с отговора на частната жалба против разпореждането по първоначалното дело. Изложил мотиви, че производството по чл. 250 от АПК е незабавно, като съгласно чл. 252, ал. 1 от АПК съдът задължава органът или длъжностното лице да предостави данни само за основанието на извършените действия, т.е. органът или длъжностното лице нямат ред за депозиране на други възражения, вкл. и за възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на този етап от производството, което се провежда в закрито заседание, без размяна на книжа между страните и след като с отговора на частната жалба е направено общо възражение, за претендираните разноски пред касационната инстанция (които включват и тези за първоинстанционното производство) е своевременно направено. Приел, че с оглед предмета на делото и естеството на съдебното производство, неголемия обем на административната преписка и извършените от пълномощника на жалбоподателя процесуални действия, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, обемът на процесуалната защита не оправдава претендирания размер на платения за двете инстанции хонорар по 1 000 лева. Определението е неправилно. Неправилно е прието, че е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в срок. Както е посочил съдът, възражение за прекомерност е направено от ответната страна едва пред ВАС – с отговора на частната жалба против разпореждането по първоинстанционното дело, т.е. не само, че би било просрочено, но и възражението за прекомерност касае само разноските за втората инстанция. Освен това делото е върнато за ново разглеждане на административния съд, при което също не е направено възражение пред първата инстанция за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. От друга страна неправилно прието, че делото в случая не е с фактическа и правна сложност. Видно е, че с определение № 8230 от 03.07.2024 г. по адм.д. № 5387/2024 г. по описа на ВАС е отменено първоначално постановеното разпореждане № 1560 от 30.04.2024 г. по адм.д. № 310/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново и е върнато делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд за събиране на доказателства. Обстоятелството, че производството е бързо и искането се разглежда незабавно означава спешност на извършената правна защита, което не е в подкрепа на извода за намаляване на договореното адвокатско възнаграждение. Съдът може да намали договорения размер на адвокатското възнаграждение под минимално предвидения в наредбата приета от Висшия адвокатски съвет, съгласно решение на СЕС по дело С-438/22 г., но в случая не са налице основания за това. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение