Определение № 273 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. С. М. от[населено място] срещу решение №146 от 22.12.2009г по гр.дело №347/2009г. на Р. окръжен съд, с което е обезсилено решение №246 от 18.10.2009г на Р. районен съд в частта по произнесения иск, отхвърлен като неоснователен без да е била редовна исковата молба ,потвърдено е присъждането на разноски в тежест на ищеца по същото решение В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, изготвено от определения за осъществяване на правна помощ адв. Ж. Ч. от АК Р. се посочва, че няма съдебна практика по въпроса за приложението и тълкуването на чл.6 ал.2 от ГПК ,когато въз основа на искова молба, съдържаща факти, съдът прави извод ,че правна квалификация е невъзможна .Като процесуален въпрос се поставя преценката на съда относно нередовност на искова молба –следва ли констатацията да е основана на чл. 127 ал.1 и чл. 128 от ГПК ,или съдът може да иска от ищеца да уточни правната квалификация .Въпросът се поставя във връзка с основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Тезата в изложението за липса на съдебна практика по прилагането на основен принцип в гражданския процес, какъвто е диспозитивното начало, Върховен касационен съд не споделя, а формулираният в тази връзка въпрос е лишен от конкретност с оглед обстоятелствата, обусловили решаващите изводи на съда и изхода на делото в конкретния случай. При обжалване на отхвърлителен диспозитив по иск за сумата 19 568,25 лев „вреда” въззивният съд е констатирал ,при това надлежно, нередовност на исковата молба и в определение №1151 от 13.11.2009г по в. гр.д. № 347/2009г на Р. конкретно и мотивирано е посочено на ищеца в какво се състои тя. Противоречието между обстоятелствата, изложени от ищеца ,както и противоречието между обстоятелствена част и искане, е основание за оставянето на исковата молба без движение, включително от въззивния съд, на основание чл. 273 вр. чл. 269 от ГПК. Приложим е по реда на чл. 129 ал.4 вр. чл. 127 ал.1 т.4 от ГПК. Ж. е оспорил констатациите за нередовност, компетентността на въззивния съд да процедира по този ред и не е отстранил недостатъците на исковата си молба, поради което и при конкретните обстоятелства съдът е съобразил служебното си задължение да следи за редовността по чл. 127 ал.1 от ГПК и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение. Доводът,че въззивният съд бил изискал от ищеца правна квалификация, а не изложение на обстоятелства ,е формулиран като въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК. Този довод не намира опора в съдържанието на определение №1151 от 13.11.2009г по в. гр.д. № 347/2009г на Р. за оставяне на исковата молба без движение и поради това въпросът няма отношение към решаващите съображения на съда и изхода на делото. Даденото от Р. окръжен градски процесуално разрешение не обективира основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, а и други конкретни съображения по прилагането на посоченото основание не са развити в изложението. По изложените съображения касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.