Определение № 196 от 22.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1229/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 19189/07.11.2024 г., подадена от ответника по касация “УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 2789/28.10.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му се присъдят направените такива пред ВКС. В дадения срок касаторът “АЙ ЕНД АЙ ИНВЕСТ ГРУП” ЕООД, ЕИК[ЕИК], е подал отговор, в който оспорва искането като неоснователно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 288 ГПК. Съгласно т.8 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. С определение № 2789/28.10.2024 г. по т.д. № 1229/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 125/27.02.2024 г. по в.т.д. № 607/2023 г. на Апелативен съд – София. Поради недопускането на касационен контрол ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство. Такова искане е заявено от “УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД в отговора на касационната жалба, към който са приложени доказателства за заплащане по банков път на претендираното адвокатско възнаграждение от 6 276 лева с ДДС. При тези данни несъстоятелни остават доводите на касатора, че искането не е направено своевременно с подадения отговор и липсват доказателства за уговарянето и плащане на адвокатското възнаграждение. Следва да бъде разгледано направеното от касатора “АЙ ЕНД АЙ ИНВЕСТ ГРУП” ЕООД възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на ответното дружество. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката на ответника действия – депозиране на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускането й, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 36 ЗА, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 3 000 лева с ДДС. Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена и да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по касация се присъди възнаграждение за адвокат в този размер, а за горницата над тази сума искането следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,