Определение № 51 от 04.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. М. Т. от гр. С., чрез адв. И от АК-София против определение № 1* от 09.12.2009 г. по гр.д. № 1357/2009 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение от 23.04.2009 г. по гр.д. № С-9/2009 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва върху главницата от 3 334,86 лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба в обжалваната част, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Определението е правилно. С решение № 12 от 23.04.2009 г. по гр.д. № С-9/2009 г. на Софийски градски съд като е потвърдено в тази част първоинстанционното решение на Софийски районен съд, е отхвърлен иск на касатора за присъждане на законната лихва върху главницата по иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, уважен в размер на сумата от 3 334,86 лв. В тази част въззивното решение е обжалвано от ищеца пред ВКС, който с обжалваното определение е оставил без разглеждане касационната жалба като недопустима, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, който акт е предмет на настоящата частна жалба. Правилно съдът е приел, че обжалваемият интерес с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, се определя от размера на паричната претенция, която в случая макар е да не е посочена като размер, предвид размера на присъдената главница от 3 334,86 лв., претендираната върху нея законна лихва, считано от датата на предявяване на иска, е под 1 000 лв. и тъй като тя е под законово определения минимум, касационно обжалване на въззивното решение в тази част е недопустимо. Ето защо, правилно с обжалваното определение в тази част касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и касационното производство е прекратено. В случая с постановяване на въззивното решение в обжалваната част производството по делото е приключило и същото не подлежи на касационен контрол, поради което правилно тричленният състав на ВКС е оставил касационната жалба без разглеждане по това искане като процесуално недопустима. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,