Определение № 33 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2010 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на И. К. Ш. чрез пълномощника му адв. Т. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 785 от 19.03.2007г. на В. районен съд по гр.д. №4843/2004г., в частта му с която е уважен предявения срещу молителя ревандикационен иск за предаване владението върху недвижим имот № 514 с площ 634 кв.м. по КП на м.”Т.”. В молбата се изтъква, че по-късно с влязло в сила решение на В. окръжен съд по гр.д. № 1500/2007г. е отменено решението на В. районен съд по посоченото по-горе дело, с което са били уважени установителните искове за собственост на същия имот спрямо неговите праводатели и вместо това са отхвърлени исковете на ищците като е прието, че са осъществени предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване собствеността от праводателите на молителя - бивши ползватели на имота. С оглед на отмяната на установителната част от ревандикационната претенция И. Ш. поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал.1,т.3 ГПК за отмяна на решението по чл. 108 ЗС против него. Молбата е подадена в рамките на срока по чл. 305, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по молбата не са взели становище. Съобразно горното молбата е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито заседание. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.