Определение № 792 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 483/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуален представител – юрк. С. Стоева - Гладийска, срещу Определение 1378 от 10.10.2023 г., постановено по КАНД № 771/2023 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик,с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Защитната теза за неправилност на постановения съдебен акт е аргументирана със съображения, че обособеният като предмет на производството пред АС – Плевен електронен фиш е волеизявление, издадено по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чиято касационна проверка се извършва съгласно разпоредбите на АПК и на основанията по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В този смисъл и доколкото в АПК не се съдържа регламентация относно процесуалното действие по спиране на производството поради преюдициално запитване от значение за спора, приложение намират нормите на НПК, в който смисъл е и даденото разрешение в Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/2008 г., а не тези на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по-специално правилото на чл. 228 ГПК, на което се е позовал първостепенният съд. Според жалбоподателя в чл. 488, ал. 1 НПК е предвидена възможност единствено за съда, който е отправил преюдициалното запитване, да спре производството по делото до постановяване на тълкувателния акт на СЕС, поради което спиране като процесното, когато преюдициалният въпрос е формулиран от друг съд/състав, е недопустимо. Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата си сочи, че националният съд е длъжен винаги да установи обусловеността на правния спор от отговора на поставения пред СЕС въпрос, и доколкото в случая това не е сторено, е налице самостоятелно основание за отмяна на постановеното съдебно определение. В заключение твърди, че има множество висящи аналогични на настоящия правни спорове, чието забавяне би затруднило съдебната система и е равнозначно на отказ от правосъдие. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение на АС – Пазарджик и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – "ПИМК" ООД, със седалище в [населено място], община Родопи, местност [местност], представлявано от управителя А. Йорданов, чрез адв. М. Кавръкова от АК - Пловдив, оспорва частната жалба. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, приема следното: Производството пред АС – Пазарджик е образувано по касационна жалба на "ПИМК" ООД, срещу Решение № 231/15.05.2023 г., постановено по АНД № 547/2023 г. по описа на Районен съд (РС) – Пазарджик, с което е потвърден оспорения от дружеството електронен фиш № 8504437360 на АПИ за налагане на имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за установено от електронната система за събиране на пътни такси, нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). За да постанови атакуваното определение за спиране на съдебното производство по делото, касационният състав на АС – Пазарджик е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/2023 г. по отправено с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на АС - Хасково, преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, дали предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. "компенсаторна такса". Решаващият състав е посочил, че разглежданият спор е идентичен от правна и фактическа страна с поставения пред СЕС, поради което е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/23 г. на СЕС. Частната жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, вр. с чл. 144 АПК обаче предвижда изключение от това правило. Според текста на посоченото нормативно предписание определението на съда, с което делото се спира поради отправеното преюдициално запитване, не подлежи на обжалване. Действително законът не конкретизира дали въведената невъзможност за инстанционен контрол касае хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС), или касае и случаите, при които има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, което има значение за разглеждания спор. Доколкото обаче решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК е логично да обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането на производството във втория случай е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и съдебният състав, пред който са поставени същите правни въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Тъкмо затова и определението на съда, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван от друг състав преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. В този смисъл е и съдебната практика на гражданските и административните съдилища. (Вж. например: Определение № 320/23.09.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 2622/2020 г., Определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г., Определение № 341/14.09.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. т. д. № 1063/2020 г., Определение № 440/14.10.2019 г. на Върховния касационен съд по ч. т. д. № 2001/2019 г., Определение № 107/26.03.2021 г. по ч. гр. д. № 955/21 г., Определение № 52/04.02.2021 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 235/2021 г., Определение № 422/29.10.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 3211/2020 г., Определение № 452/24.10.2019 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 3759/2019 г., Определение № 42/21.01.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 94/2020 г., Определение № 167 от 26.04.2021 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 1475/2021 г., Определение № 158 от 28.04.2021 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 1407/2021 г., Определение от 26.07.2022 г. по адм. дело № 5601/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Определение от 26.07.2022 г. по адм. дело № 1201/2022 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). С оглед на гореизложеното се явява безпредметна преценката на съдържащите се в частната жалба доводи за неприложимост на разпоредбите на ГПК към повдигнатия правен спор и по-специално към упражненото от решаващия състав на АС – Пазарджик правомощие по спиране на производството. Касационната инстанция е обвързана от дадената от първостепенния съд правна квалификация и принципната недопустимост на оспорването съгласно така описаното правно основание изключва a priori контрола за правилно приложение на съответния нормативен акт към производството. Последното е проверка по същество на упражненото правомощие, която може да бъде осъществена едва при наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на производството, какъвто по изложените съображения не е случаят. За прецизност следва да се посочи, че противно на възприетото от решаващия състав, висящото дело пред СЕС не представлява основание за спиране по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, но това, също както и въпросът за коректно определяне приложното поле на ГПК, не може да рефлектира върху крайния извод на настоящата инстанция за недопустимост на сезирането. Предвид изложеното, подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение