Определение № 168 от 07.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 147/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Производство е образувано по частната касационна жалба на Я. А. С. и С. Н. С. срещу Определение № 589 от 13.12.2010 год. по ч.т.д.№ 619/2010 год. на В. апелативен съд с което потвърдено определението от 10.09.2010 год. по т.д.№ 167/2010 год. на Ш. окръжен съд. С него първоинстанционният съд не е приел за разглеждане предявен от С. насрещен иск. Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационен контрол на които се позовават С. са по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Становището на настоящият съдебен състав е, че в случая ВКС ще следва да се произнесе преди всичко по допустимостта на въззивния акт – ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Определението по чл.211 ГПК с което първоинстанционният съд не приема за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск не подлежи на обжалване. Това е така поради обстоятелството, че се касае за последващо обективно съединяване на нововъведени искове по които би могло да бъде образувано отделно производство. Т.е. не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните и не са налице хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК. Съединяването на исковете по реда на чл.211 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 324 от 25.06.2010 г. по ч.гр.д. № 282/2010 г. на ВКС-Гражданска колегия, ІІІ г.о. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.