Решение № 585 от 02.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 587/2009 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал. 2 ГПК по повод подадена частна жалба от Я. К. Частната жалбоподателка Я. К. П. В., чрез адвокат В твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Навежда довода, че обезпечителното производство представлява самостоятелно производство, нормата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК е нова и няма аналог в отменения ГПК, поради което е неприложима т.6 от ТР ОСГК и ТК 1-2001 год., а така също и че спорният предмет е и исканото спиране на регистърното производство на основание чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно съставът на ІІ Т. О. на ВКС е приел, че обжалваното пред него определение №150 от 11.02.2009 год. по ч.т.д. №199/2009 год. на Софийския апелативен съд подлежи на двуинстанционно разглеждане. Определенията, с които съдът се произнася по исканото обезпечение, ще подлежат на касационно обжалване, само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като въззивна инстанция по същество при уважаване на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд. С постановените определения по обезпечение на иска/чл.389-396 ГПК/ съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото с тях не се разрешава спор, свързан с предмета на съдебното производство, поради което имат привременен съпътсващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год./, поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че предметът на спора е не само обезпечителното производство, но и това за спиране изпълнението на регистърното производство по чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536 ГПК. Предмет на обжалваното пред състава на ІІ Т. О. е постановеното определение с правно основание чл.389 и сл. ГПК в обезпечителното производство, независимо от вида на исканата обезпечителна мярка – спиране вписването в търговския регистър на обстоятелствата, по които е взето решение от общото събрание и които са предмет на иска по чл.74 ТЗ. При това доколкото в мотивите и на двете съдебни инстанции е обсъждана хипотезата на чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536 ГПК, е без значение, защото мотивите на съдебния акт не подлежат на самостоятелно обжалване. И на последно място, след като съставът на ВКС, ІІ Т. О. правилно е приел, че подадената пред него частната жалба е недопустима, той не може да навлиза в проверката й по същество. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд