Определение № 6479 от 28.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5178/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 903 от 14.03.2024 г. по канд № 224/2024 г. по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по КАНД № 224/2024 г. на Административен съд - Русе до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд - Хасково. Счита определението за неправилно и че липсва законово основание за спиране на производството по делото. Нито правото на ЕС, нито националното право съгласно приложимите в касационното производство правни норми на основание чл. 63в от ЗАНН на НПК и АПК уреждат въпроса със спиране на дело, когато по сходно дело има преюдициално запитване до СЕС. В основанията изброени в чл. 229, ал.1 от ГПК, не фигурира висящо производство по преюдициално запитване. Съдът не е оправомощен да спира висящите пред него производства по всички дела, по които прецени, че е относим тълкувателният акт, извън изрично предвидената в чл. 631, ал. 1 от ГПК хипотеза на спиране на производството, по което е направено преюдициалното запитване. Доколкото наложената имуществена санкция на дружеството-касатор по КАНД № 997/2022 г. на АС - Хасково е за частично незаплатена ТОЛ такса, тъй като за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, а спорът по настоящото дело е изцяло незаплатена такса, то налице е различна фактическа обстановка. Счита преюдициалното запитване на недопустимо. Ответната страна е представила писмено възражение. Претендира разноски. Частната жалба е процесуално допустима с оглед преобладаващата практика на петчленните състави на ВАС. Разгледана по същество е неоснователна. За да спре производството по делото, съдът е приел, че по преюдициално запитване, отправено от Административен съд - Хасково, със сходен на настоящото дело предмет, в Съда на Европейския съюз (СЕС) е образувано дело С-61/23. на Административен съд - Хасково е отправил следното преюдициално запитване: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/501 на Европейския парламенти на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Приел, че отговорът на това преюдициално запитване е от значение за решаването на разглеждания в настоящото производство правен спор, тъй като с електронен фиш № 8504650518, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, на касационния жалбоподател „Формула 2“ ЕООД, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Установеното нарушение е подробно описано в електронния фиш, както и начина на неговото установяване. В електронния фиш е указана и възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лева. Определението е правилно. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на „Формула 2“ ЕООД срещу Решение № 806/04.12.2023 г., постановено по АНД № 2004/2023 г. на Районен съд - Русе, с което е потвърден електронен фиш № 8504650518, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. С електронния фиш, за нарушение за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 36 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Искането на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователно. Тези разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Следва да се има предвид, че и по другите касационни производства които се разглеждат от ВАС по АПК, при обжалване на определение на административен съд за спиране на производството по делото не се присъждат разноски, независимо дали определението за спиране на делото е отменено или оставено в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение