Определение № 8229 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 692/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 228 във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Директор на ТД “Митница Варна“, подадено чрез процесуалния му представител юрк. Сърбинска, за изменение на Решение № 6176/21.05.2024 г., постановено по адм. дело № 692/2024 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. Изложени са съображения, че при постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, съдебният състав неправилно е присъдил разноски в полза на С. Н. под формата на изплатен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева. Обобщени същите се свеждат до следното: 1. Така присъденият размер на разноските не съответства на фактическата и правна сложност на казуса, на осъществения обем процесуално представителство и е несъразмерно тежест и спрямо конкретния материален интерес; 2. Размерът на разноските при това положение и при своевременно сторено възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и при съобразяване вкл. и на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/224 на СЕС е следвало да бъде редуциран под, евентуално до минимума по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 3. Отделно твърди, че липсват доказателства за понасянето на тези разноски. По подробно развити аргументи в тази насока, настоява за изменение на решението в частта за разноските, като се намалят същите до посочения техен минимум. Ответникът по искането – С. Н., чрез процесуалния си представител адв. Николова, в депозиран в срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 228 във вр. с чл. 144 от АПК отговор, оспорва същото и настоява за оставянето му без уважение. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 228 във вр. чл. 144 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 6176 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело № 692/2024 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е оставено в сила Решение № 1576 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1655/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение рег. № 32-208858/05.06.2023 г. на Директор на ТД „Митница варна“ в конкретно посочени негови части и в полза на С. Н. са присъдени разноски в размер на 1 000 лева – уговорен и изплатен адвокатски хонорар. Изложените аргументи в молбата по чл. 248 от ГПК против така определения размер на разноските са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, подателят на жалбата има право да получи от бюджета на органа, направените по делото разноски, които включват заплатените разноски за производството и възнаграждение за един адвокат. Това правило е приложимо за всяка една от съдебните инстанции, доколкото отговорността за разноските е част от разрешаването на правния спор. Безспорно искането за присъждане на разноски и представянето на съответните доказателства, следва да бъдат направени до приключване на устните състезания пред съответната инстанция – в случая пред касационната. В конкретиката на казуса тези условия са били изпълнени - с решението на касационната инстанция е оставено в сила решението на първата съдебна инстанция, с което е отменен обжалваният административен акт; искането за присъждане на сторените разноски пред касационния съд, представляващи възнаграждение за един адвокат, осъществяващ правна защита и съдействие, е направено своевременно, вкл. противно на твърденията на Директора ТД “Митница Варна“ са представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им (л. 35-36). Чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възвежда минимум от 1 200 лева в случаи, като процесния, поради което и правилото на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредбата е неприложимо. Присъденият адвокатски хонорар е под посочения минимален размер. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. Такова искане е своевременно заявено от процесуалния представител на касатора (сега инициатор на производството по чл. 248 от ГПК). Това възражение касационната инстанция намира за неоснователно – същият напълно съответства на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство – в случая изготвен нарочен писмен отговор по касационната жалба. Действително с първия диспозитив на Решението от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, е прието, че „Член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4 § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“, а с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, „че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи“. Но така даденото тълкуване не променя гореизложения извод. Преценката на съда е всякога с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Поради това искането на Директор на ТД “Митница Варна“ за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение.