Определение № 433 от 05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 416/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е от Ц. Г. А. частна жалба вх. № 3776/27.05.2011г. срещу разпореждане № 833 от 10.05.2011г. на Врачански окръжен съд по гр.д. № 125/2011г., с което е върната частната му жалба вх.№ 2651 от 12.04.2011г. против определение № 259 от 30.03.2011г. постановено по същото дело. Според жалбоподателя съдът не е преценил правилно обстоятелствата по делото и поради това е приел, че предявения от ищците иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим. Изтъква, че собствеността е възстановена с влязло в сила решение на наследниците на К. Г. и ищците не могат да се възползват от правата по чл. 14, ал.7а във вр. с ал.7 ЗСПЗЗ. Ответниците по частната жалба Д. К. И. и С. А. М. чрез пълномощника си адв. С. намират частната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Врачански окръжен съд е постановил по ч.гр.д. № 125/2011г. определение № 259 от 30.03.2011г., с което е отменил частично определение на Районен съд Козлодуй по гр.д. № 621/2009г. в частта, с която искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ предявен от Д. К. И. и С. А. М. против наследниците на К. В. Г. досежно нива от 61 дка в землището на [населено място] е приет за недопустим и е прекратено производството по него като вместо това е върнал делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част. П. определение на първата инстанция е потвърдено в частта му касаеща 38 дка от нивата в същото землище предвид липсата на правен интерес. Частна жалба вх. № 2651/12.04.2011г. срещу това определение е подадена от един от ответниците по иска - Ц. Г. А.. По указание на съда с нарочна молба от 28.04.2011г. жалбоподателят е заявил, че обжалва определението в частта му, с която е отменено прекратителното определение на Районен съд Козлодуй и делото е върнато на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При тези данни въззивният съд е постановил обжалваното разпореждане, с което е върнал частната жалба, изтъквайки, че определението в тази му част не прегражда развитието на делото и поради това не подлежи на обжалване. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: 1/. тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2/.тези, за които това изрично е предвидено в закона. Определението на въззивния съд, с което се отменя определение на първата инстанция за прекратяване на производството и делото се връща за разглеждане на тази инстанция, очевидно не прегражда по-нататъшното развитие на делото, напротив - с него се преодолява пречка за движение на делото. Изрична възможност за обжалване на това определение законът не предвижда, поради което следва, че то е изключено от самостоятелен инстанционен контрол. Законосъобразността на същото подлежи на проверка от по-горната инстанция при обжалване на постановеното решение по спора в рамките на преценката на допустимостта на иска. При горните изводи следва да бъде потвърдено обжалваното разпореждане като законосъобразно постановен акт. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.