Определение № 10 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на В. К. К. чрез пълномощник адв. И срещу разпореждане от 18.09.2008г. по гр.д. № 978/2007г на Софийски апелативен съд ,І състав ,с което на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната негова касационна жалба срещу решение № 118 от 09.06.2008г по гражданско дело № 978/2007г на Софийски апелативен съд. След изрични указания жалбоподателят да изложи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК е констатирано неизпълнение в срок. Частният жалбоподател поддържат оплакване за незаконосъобразност на определението. Неправилна е констатацията ,че липсва изложение,щом са посочени нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, които са основание за касиране на решението. Нарушено е правото на защита Незаконосъобразно е връщане на касационната жалба поради това ,че не била посочена противоречива практика. Не е поддържано подобно оплакване. Частната жалба е неоснователна. Самостоятелно изложение в писмена форма по реда чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът действително е представил след указания в тази насока по чл. 285 ал.1 от ГПК ,но постъпилата молба вх. №6097/08.09.2008г не съдържа нито формулировка, нито обосновка на конкретен въпрос в областта на материалното или процесуално право, посочен като съществен. Като предмет на изложението „относно допускане разглеждането на спора от касационна инстанция” се повтарят и уточняват самите касационни оплаквания за материална незаконосъобразност на решението поради неправилна квалификация на спора по чл. 207 от КТ и се коментира оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, постановяване на решение в противоречие с доказателствата, не кредитиране на част от тях и неправилно кредитиране на други ,с позоваване на чл. 188 от ГПК (отм). По същество в тази част са развити и доводи за необоснованост,а изложението се изчерпва с обстоятелства, които биха отговорили на изискването за посочване на основание по чл. 281 т.3 от ГПК ,но не и основание по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК. Като е констатирал гореизложеното, въззивният съд правилно е върнал касационната жалба. Предвид съдържанието на представеното изложение, касационно обжалване се претендира без същинска обосновка на основание по смисъла закона и без да е отговорено на общото изискване относно поставянето на някакъв, какъвто и да било материалноправен или процесуалноправен въпрос. Допустимостта на касационно обжалване е обвързана с изтъкване на конкретната правна проблематика в сферата на обективното право по повод неговото прилагане за случая. Обосновката следва да е обвързана с разрешението на конкретния спор за претендираното субективно право, но без да е тъждествена с оплакванията по чл. 281 т.3 от ГПК. Изискването на закона е не само конкретен въпрос да бъде поставен, но и той да е съществен. В случая, по този ред защитата на касатора не е поставила никакъв въпрос. Общото позоваване на касационните оплаквания в изложението по допускане до касация не е обосновката, която чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК изисква, по новия процесуален ред касационната проверка има факултативен характер. Ето защо допустимостта подлежи на самостоятелна преценка от Върховния касационен съд по реда на чл. 288 от ГПК, доколкото страната и нейната защита отговори на общите и специални изисквания при формулирането на въпрос от значение за правото. За изпълнение на второто изискване следи въззивния съд, по реда на чл. 285 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК ,стига по този ред да не се навлиза в същостта на преценка, дали поставеният въпрос е съществен ,противоречиво разрешен или от значение по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Тезата на частния жалбоподател и неговата защита не отчита тази разлика по допустимостта от касационен контрол и поставят знак за равенство между основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК и основанията по чл. 281 от ГПК, поради което и жалбата срещу постановеното разпореждане е неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о.