Определение № 6958 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Н. Б., с постоянен адрес Украйна, Одеска област, чрез адв. Б. Станева срещу определение № 450 от 08.04.2024 г. по адм. дело № 333/2024 г. по описа на Административния съд София-област /АССО/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Предложение изх.№ 91-00-42/ 31.01.2024г. на министъра на правосъдието по чл.34 от ЗБГ, с което е направил предложение до Вицепрезидента на РБългария да не му бъде издаден указ за придобиване на българско гражданство и производството по делото е прекратено. Направено е оплакване за неправилност на определението и е поискано да бъде отменено. Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез гл.юрк.И.Тончева и юрк. Христов, в подаден писмен отговор оспорва частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по адм. дело № 333/2024 г. по описа на Административния съд София-област е образувано по жалба на В. Н. Б. срещу акт на Съвета по гражданство, с който не е уважена молбата му за придобиване на българско гражданство и алтернативно бил оспорен акта на министъра на правосъдието, с който е издадено предложение за отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство. С уточняваща молба жалбоподателят посочил, че оспорва акта на министъра на правосъдието по чл.34 от ЗБГ, с който е направил предложение до Президента на РБългария за отказ да бъде издаден указ за придобиване на българско гражданство от Бербер. С определение № 450 от 08.04.2024 г. по адм. дело № 333/2024 г. по описа на Административния съд София-област жалбата е оставена без разглеждане и делото е прекратено. В мотивите си съдът е посочил, че предложение на министъра на правосъдието до Вицепрезидента на Република България на основание чл. 34 от ЗБГ не подлежи на обжалване, тъй като не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Определението е правилно. Както законосъобразно е приел административният съд, Съветът по гражданството не е административен орган, който издава индивидуални административни актове. Той е постоянно действащ орган със съвещателни функции, който разглежда преписката за всяко лице и дава мнение по молбите и предложенията относно българското гражданство, въз основа на представените доказателства и на обстоятелствата по чл. 19 от Закона за българското гражданство, след получаването на писмени становища от Министерството на вътрешните работи и от Държавната агенция „Национална сигурност“. В Закона за българското гражданство не е предвидено съдебно обжалване както на мнението на Съвета по гражданство по основателността на молбата и предложенията, свързани с българското гражданство, така и на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Република България за издаване или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. Мнението на Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието и предложението на министъра на правосъдието нямат характер на индивидуални административни актове, поради това, че съставляват част от производството по издаване на окончателния акт на Президента на РБ - чл. 21, ал. 5 АПК, като не пораждат правен резултат и не засягат пряко права, свободи и законни интереси. Съгласно чл. 36 ЗБГ придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България, който съставлява окончателния и финализиращ акт. Поради това определението на административния съд за прекратяване на производството по делото е правилно и следва да се остави в сила. В допълнение следва да се отбележи, че поради наличието основанието за недопустимост по чл. 159, т. 1 от АПК, настоящата съдебна инстанция не счита за необходимо да излага съображения относно прекратяването на производството на основание чл.159 т. 5 от същия член- поради просрочие на оспорването. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, трето отделение