Определение № 460 от 30.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 863/2026 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след постановено разпореждане № 886 от 21.09.2026 г. на изпълняващия функциите административен ръководител на Районен съд - Сливен, с което е прекратено съдебното производство по а.н.д. № 968/ 2026 г., по описа на същия съд, и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг местно компетентен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано след отмяна на първоинстанционното решение № 112/27.04.2026 г. по а.н.д. № 51/2026 г., по описа на Районен съд - Сливен с решение № 1532/24.07.2026 г. по к.а.н.д. № 317/2026 г. на Административен съд - Сливен, като делото е върнато за ново разглеждане. Част от съдиите не могат да участват в разглеждането на делото, поради законовите пречки - постановили са отменения съдебен акт, докато други са командировани или в продължителен отпуск по болест. Останалите съдии от районния съд в гр. Сливен се отвели поради обстоятелството, че управител на санкционираното дружество е адвокат от С. адвокатска колегия. Поради това, районният съд не може да формира съдебен състав. Върховният касационен съд приема, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа и реши делото. Воден от необходимостта за промяна на местната подсъдност на производството, снижение на пътните разноските от страните и упражняваната от жалбоподателя адвокатска професия счита, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд - Стара Загора. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т. 3 от НПК