Определение № 10285 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5128/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“ (ОПОС), чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност Й. Тодоров, за допълване на Решение № 9304/30.07.2024 год. по адм. дело № 5128/2024 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските. Заявено е твърдение, че на проведено на 12.03.2024 год. открито съдебно заседание пред Административен съд - Хасково, процесуалният представител на РУО на ОПОС е направил искане за присъждане на разноски в първоинстанционното производство, за които касационната инстанция не се произнесла в диспозитива на решението си, както и по отношение на направените разходи за заплащане на държавна такса за касационно обжалване, за което надлежно са представени доказателства. С оглед развитите доводи е направено искане за допълване на постановеното съдебно решение, в частта за разноските като бъде присъденото юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и заплатена държавна такса за касационно обжалване. Ответникът – община Димитровград в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не изразява становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: От доказателствата по делото се установява, че производството пред Върховен административен съд е образувано по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“, чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност Й. Тодоров, против Решение № 1477/04.04.2024 год., постановено по адм. дело № 114/2024 год. на Административен съд - Хасково, с което е отменено по жалба на община Димитровград негово Решение от 16.01.2024 год., с което на община Димитровград е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи средства по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, по Договор № Дог-МПС-385/24.08.2023 год. с изпълнител Обединение „Екологично отопление – Димитровград 2023“ ЕООД, сключен на стойност 133 040 лв. без ДДС. В сезиращата касационна жалба, от страна на оспорващия е заявено искане за отмяна на оспореното първоинстанционно съдебно решение и постановяване на друго, по съществото на спора, като е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. На проведеното на 11.06.2024 год. открито съдебно заседание по адм. дело № 5128/2024 год. на ВАС процесуален представител на РУО на ОПОС не се е явил. Докладвана е постъпила на 10.06.2024 год. писмена молба от касатора, чрез представител по пълномощие – правоспособен юрист Й. Тодоров, с която същият уведомява съда, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да присъства в съдебното заседание, моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, заявява, че поддържа касационната жалба, няма искания по доказателствата, претендира отмяна на първоинстанционното решение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Към молбата е приложено пълномощно за процесуално представителство. С Решение № 9304/30.07.2024 год., постановено по адм. дело № 5128/2024 год., ВАС, състав на Седмо отделение е отменил Решение № 1477/04.04.2024 г., постановено по адм. дело № 114/2024 г. на Административен съд - Хасково и е осъдил община Димитровград да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 360,00 лева разноски по делото. В сезиращото искане се оспорва размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, като са развити доводи, че не са присъдени юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и заплатена държавна такса за касационно обжалване. По отношение на искането на РУО на ОПОС настоящият състав следва да посочи, че в касационната жалба липсва направено искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и за заплатена държавна такса пред касационната инстанция, каквото искане не е заявено до приключване на устните състезания по делото, нито по последното има представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който тези суми да са били включени. Искането на касатора за присъждане на разноски за касационното производство е своевременно заявено и конкретно посочено като основание, вид и размер в касационната жалба срещу решението на Административен съд - Хасково, в която се съдържа петитум до съда за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение само и единствено в размер на 360 лв. – за касационното производство. Макар и акцесорна, претенцията за разноски представлява искане, свързано със спорния предмет, което следва също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. След този момент искане за разноски, в случая за присъждане на допълнителни разноски, не може да бъде валидно заявено. В този смисъл е т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. Съдът не присъжда служебно разноски, които не са заявени по посочения процесуален ред. Съобразявайки горните доводи и доколкото касационната инстанция се е произнесла в пълнота по направеното искане за присъждане на разноски и е уважила същото в заявения размер, като изрично в мотивите на съдебния акт е посочила, че липсва искане за разноски за държавна такса, както и такива пред първата инстанция, в случая не са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за допълване или изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. Това е така, доколкото, съдът е обвързан със заявеното от страните искане и произнасяне по искане, което не е направено би нарушило забраната за произнасяне plus petitum. Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,