Определение № 9257 от 04.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на кмета на Община „Родопи“ против решение № 416/02.03.2023 г. по адм. д. № 1916/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, ведно със законните последици. Ответникът Г. Павлов, чрез адв. Матева, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по раздел VI от глава 17 от АПК, Административен съд - Пловдив е отменил като незаконосъобразна заповед №684/01.07.2022г. на кмета на Община „Родопи“, с която органът по изпълнението е прекратил изпълнителното производство за премахване на незаконен строеж по влязла в сила заповед №153/21.02.2018г. на кмета на Община „Родопи“, поради настъпило доброволно изпълнение и наличие на основанията по чл.8, ал.2 от ЕКЗПЧОС. В производството по оспорване на действия на органа по изпълнението по чл. 294 и сл. АПК, съдът разглежда жалбата в закрито заседание, а когато оспорващият е трето лице по смисъла на чл. 295 АПК - в открито съдебно заседание предвид нормата на чл. 297, ал. 1 и 2 АПК. Именно в такъв вид производство е постановено подложеното на касационен контрол решение, което съгласно изричната норма на чл. 298, ал. 4 АПК е окончателно. Регламентираният с цитираната разпоредба едноинстанционен съдебен контрол върху постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението, обосновава извод за недопустимост на касационното оспорване въпреки погрешното вписване в диспозитива на решението, че подлежи на касационно обжалване. Предвид горното касационната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство – да се прекрати като недопустимо. Надлежно и своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски се явява основателна, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати реално направените в касационното производство разноски в размер на 1250лв, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 10.08.2023г. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, второ отделение