Определение № 39 от 28.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 19/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Шу арт ООД-София против определение № 748/11.11.2008 г. по т.д. № 503/2008 г. на ВКС-ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата Шу арт ООД-София за отмяна по чл.231,ал.1,б.”е” ГПК-отм. във вр. с § 2,ал.12 ГПК на определение от 20.09.2006 г. по гр.д. № 17027/2006 г. на СРС, с което на основание чл.242 във вр. с чл.237,б.”з” ГПК-отм. частния жалбоподател е осъден да заплати на А. Ас. А. от София сумата 10 461.52 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода от 1.09.2003 г. до 31.05.2006 г. Обжалваното определение е правилно. На отмяна подлежат само актовете, които се ползуват със СПН и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. С определението на СРС, с което е уважено искането за издаване на изп.лист на основание чл.237,б.”з” ГПК-отм., не е разрешен със сила на пресъдено нещо гражданскоправен спор между страните. Актът за издаване на изп.лист не решава спора за действителните права и отношения между страните по подлежащото на изпълнение вземане-чл.237 ГПК-отм. Този акт не разглежда съществуването или липсата на изпълняемо право, не прегражда развитието на правен спор. В случая, длъжникът е могъл да се защити, като оспори вземането по изп.лист по реда на чл.250 и сл. ГПК-отм. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено Водим от горното, ВКС-І т.о.