Определение № 857 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 205/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Ц. С. от [населено място], подадена от процесуалния му представител- адв. К. П. срещу въззивно решение от 9.06.2010 г. по гр.д.№ 8064/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № 100 от 18.07.2005г. по гр. д. № 3427/2004г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ц. С. / починал в хода на процеса и заместен от сина му Ю. С./ срещу В. Б. иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.05.2003 г. В писмения отговор на касационната жалба ответникът В. Б., чрез пълномощника си Р. Г. изразява становище, че не е налице основание за допускането й до касационен контрол. Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за процесуално допустима. За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.45 ЗЗД въззивният съд е приел, че е оборена презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства е било установено, че удара от лекия автомобил управляван от ответника, от който е пострадал бащата на жалбоподателя, пресичайки пътното платно не на определеното за това място и попадайки в опасната зона е бил непредотвратим. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при формиране на вътрешното убеждение на съда за неоснователността на предявения иск, обосновано с твърдението, че повърхностното и неточно разглеждане на доказателствата по делото е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от жалбоподателя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР на ОСГТК № 1/2010 г. правен въпрос. Освен това не е обосновано приложното поле на нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3. ГПК. Доводите на жалбоподателя сочат необоснованост на съдебния акт и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка на всички относими и допустими доказателства при формиране на вътрешното убеждение на съда за основателност на предявените искове касае правилността на решението. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.