Определение № 92 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 82/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. А. С. Н. и Я. С. К. са подали частна жалба срещу разпореждане № 664 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 година на Б. окръжен съд, с което е върната подадената от тях касационна жалба вх. № 2* от 18.08.2008 г. Инвокират оплакване за неправилност на разпореждането защото считат, че не са били надлежно уведомени за задължението си в едноседмичен срок да приведат жалбата си в съответствие с изискването на закона. Ответниците К. П. П., Р. П. П., С. П. А., Н. П. С., К. Б. В. и Р. Б. Б. не са депозирали отговор по частната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Жалбата е неоснователна. Благоевградския окръжен съд е върнал касационната жалба на А. С. Н. и Я. С. К. защото е намерил, че в даденият на жалбоподателите едноседмичен срок, който изтича на 14.04.2009 г. не са представили изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК и не са посочили материално правен или процесуален въпрос по който следва да се допусне касационно обжалване на решение № 2* от 2008 година на Б. окръжен съд. Разпореждането е правилно. Съобщението за отстраняване на нарушенията при подаването на жалба, в конкретност липсата на изложението, което се изисква съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК е било връчено “при отказ” на адвокат С. Адвокат П. е представила към жалбата договор за правна защита и съдействие № 0* от 18.08.2008 г., в който е упоменато, че е ангажирана за изготвяне на жалба пред ВКС. Пълномощното й обаче от същата дата включва и други процесуални права, свързани с представляването на страните пред ВКС като попълването им е станало на ръка. Следователно П. е била пълномощник на жалбоподателите. Дори да се приеме, че същата ги е представлявала само при изготвянето на касационната жалба, то пак не би довело до обратен извод защото изложението е част от касационната жалба. Следователно съобщението за привеждането й в съответствие със закона е получено от надлежно лице и пропускането на срока за представяне на изложение и привеждането на жалбата в съответствие с изискванията по чл.284 ГПК е пропуснато. Този процесуален пропуск погасява правото на жалба и въззивният съд правилно я е върнал. Касираният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,