Определение № 4667 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. Данилов, гражданин на Руската федерация, чрез адв. Н. Танков-САК срещу Определение № 10613 от 01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 8278/2023 г. по описа на Административен съд – София град. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска същото да бъде отменено, а делото- върнато на административни съд за разглеждане на жалбата му по същество. Претендира разноски. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като предявена от страната по делото, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по частично различни от изложените в мотивите на определението съображения. С обжалваното определение жалбата на О. Данилов срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина /ИАБЧ/ към Министерство на външните работи да издаде на поисканото с нарочно заявление от жалбоподателя удостоверение за български произход е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че непроизнасянето на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина /ИАБЧ/ не съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, доколкото основното административно производство е образувано по заявление на жалбоподателя за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване на територията на РБългария на основание чл.25, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. За да се стигне до завършването му с отрицателен или положителен за заявителя административен акт, следва да бъде осъществен сложен фактически състав, елемент от който е и издаването на процесното удостоверение за български произход, изискано от Дирекция“Миграция“ при ОДМВР –София на основание чл.35, ал.2 от ИАБЧ. Според АССГ, тъй като изисканото удостоверение за български произход е част от сложния фактически състав по издаване на крайния административен акт – разрешение или отказ за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в Р България на чужденец по см. на чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, то това удостоверение / съотв.. отказа за издаването му – изричен или мълчалив/ не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване съгласно изричната разпоредба на чл.21, ал.5 от АПК. Според АССГ на обжалване подлежи индивидуалният административен акт, с който е прекратено производството по чл.25 от ЗЧРБ, а не волеизявлението, действието или бездействието на ИАБЧ по чл.35, ал.2 от ППЗЧРБ. По горните съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК административният съд е оставил жалбата на О. Данилов без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по делото. Определението е правилно като краен резултат, но поради обстоятелството, че не е налице мълчалив отказ за издаване на удостоверение за български произход по заявление вх. № 2023070700721/07.07.2023г., тъй като както към тази дата, така и към датата, на която сектор „Миграция“ при ОДМВР- Бургас е уведомила Данилов, че, за да се произнесе по искането му за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на осн. чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ следва да представи такова удостоверение за български произход, издадено от ИАБЧ / писмо изх. № 538200-11098/30.06.2023г. – л.67 по делото пред АССГ /, изпълнителният директор на ИАБЧ няма материалната компетентност да издава такова удостоверение. Материалната компетентност на административните органи се определя със закон. Нито Законът за българското гражданство /ЗБГ/, нито Законът за българите, живеещи извън РБ /ЗБЖИРБ/, нито Законът за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ предоставят изрично на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина правомощието да издава удостоверения за български произход. Не може да се приеме, че разпоредбата на чл.3,т.1 от ЗБЖИРБ или тази на чл.15, ал.2 от ЗБГ/ изм. ДВ бр.21 от 2021г./ предоставят на изпълнителния директор на ИАБЧ такава материална компетентност, доколкото в исторически план такава материална компетентност изрично е била предвидена за изпълнителния директор на ИАБЧ съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 и ал.3 от ЗБГ / редакция ДВ бр.33 от 2010г./, но също така изрично е била отнета със ЗИД на ЗБГ /ДВ бр.21 от 2021г./. Към настоящия момент Законът за българското гражданство предвижда подобно удостоверяване само от Консултативния съвет към ИАБЧ и то само за целите на придобиване на българско гражданство по изрично възлагане от страна на министъра на правосъдието/ а не и за целите по ЗЧРБ / -вж.чл.29 от ЗБГ и чл.2 от Правилника за устройството, организацията и дейността на Консултативния съвет при Изпълнителна агенция за българите в чужбина / Правилника/. Щом няма предвидена в закона материална компетентност административен орган да издава определен удостоверителен документ с правно значение, наличието на такава материална компетентност не може да се извлече от разпоредбите на подзаконов нормативен акт, предвиждащ подобна компетентност - чл.35, ал.2 от ППЗЧРБ / при действаща редакция на тази разпоредба ,приета преди измененията на ЗБГ-ДВ бр.21 от 2021г./, а още по-малко от разпоредбите на непубликувания в Държавен вестник вътрешен Правилник на ИАБЧ по издаване на удостоверения за български произход / публикуван на сайта на ИАБЧ и приет със Заповед на изпълнителния директор на ИАБЧ №25/29.06.2021г., изм.със Заповед № 32/10.07.2023г./ За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че поисканото от Сектор „Миграция“ при ОДМВР- Бургас удостоверение за български произход на О. Данилов не е било необходимо за произнасяне на този административен орган по искането на чужденеца за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване по см. на чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.2 от ППЗЧРБ съответният компетентен сектор „Миграция“ при ОДМВР пристъпва към изискване на удостоверение за български произход само в случаите, в които е невъзможно да бъдат предоставени съответните актове за раждане. Видно от становищата на страните и представените още пред административния орган доказателства, О. Данилов е представил копия от документи за раждане и граждански брак в надлежен превод, указващи,че неговите баба и дядо по майчина линия са българи. Обстоятелството, че оригиналите на тези документи по твърдение на чужденеца са представени в Министерство на правосъдието в производство по кандидатстване за българско гражданство не препятства сектор „Миграция“ при ОДМВР-Бургас да изиска същите или информация за наличието им при друг държавен административен орган, / с каквото правомощие този орган разполага по силата на чл.36, ал.6 от АПК/,вместо да изисква от чужденеца нарочен документ от МП, а още по-малко-заместващото наличието на такива документи удостоверение за български произход / Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд,трето отделение