Определение № 235 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1781/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ш., германска гражданка, чрез процесуалния си пълномощник и съдебен адресат, срещу решение № 878 от 22.04.2020 г. по в.гр.д. № 3802/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, с което е потвърдено решение № 2198 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 16329/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-8 състав, за отхвърляне на предявения иск от М. Ш. срещу „ДЗИ-Общо застраховане” за заплащане на сумата от 120 271.90 евро, представляваща част от обезщетение в общ размер на 152 683.80 евро, за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение, а размер на пенсия, в продължение на 14 години и 2 месеца, за периода считано от 01.07.2014 г., в резултат на ексцес в здравословното състояние на ищцата, ведно със законната лихва от 16.12.2015 г.. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, с искане за неговото касиране. Според жалбоподателката, съдът неправилно е възприел медицинската експертиза, изготвена от д-р Бонев, която не е съобразена с медицинските документи, установяващи развитието на получените травматични увреждания и задълбочаване на последиците от тях. Твърди се, че увреждането на ставите на лявата ръка е станало дълготрайно и е довело до функционални затруднения, а травмите на тялото и фрактурата на ребрата са довели до функционално ограничение на гръбначния стълб, което не е отчетено от посоченото вещо лице. В жалбата се изтъква, че неправилно въззивният съд е извадил от контекста на съдебно-психиатричната експертиза изложените от вещото лице общи аспекти на психиатричните заболявания и тяхното проявление, без обаче да са преценени писмените доказателства в тяхната взаимовръзка с тази експертиза. Жалбоподателката сочи, че по делото е категорично установено, че полученото, вследствие произшествието, посттравматично стресово разстройство се е задълбочило и въпреки провежданото лечение, са настъпвали дълготрайни периоди на нетрудоспособност, като се е стигнало до състояние на трайна нетрудоспособност и преждевременното й пенсиониране от заеманата, повече от 20 години, работа на отговорна длъжност в състава на въоръжените сили на ФРГ. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. В жалбата, а и в отделно изложение, касационната жалбоподателка е формулирала следните въпроси: 1. Какво трябва да изследва съдът при иск за ексцес – дали само развитието, влошаването на вече установените увреждания и причинно-следствената им връзка с ПТП, или съдът трябва да изследва отново наличието на тези увреждания и връзката им с ПТП и да ги пререшава; 2. Кои обстоятелства, от значение за преценката на съда за наличието на ексцес, трябва да бъдат изследвани; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение; какви са правомощията на съда при изследванe на ексцеса на получените при ПТП увреждания и следствията от този ексцес, в случая – преждевременното пенсиониране, с оглед принципа на диспозитивното начало, и в тази връзка, какво е значението на евентуални други здравословни проблеми. По първия въпрос се твърди противоречие с т.10 от ППВС № 4/1975 г., както и с решение по гр.д. № 196/2012 г. и решение по гр.д. № 1188/2009 г. на IV г.о.; по първите два подвъпроса на т.2 се сочи отклонение от посоченото решение по гр.д. № 196/2012 г.; по въпроса – доколко съдът трябва да изследва и други здравословни проблеми на ищцата, без да е въведено в предмета на делото възражение, че и/или други фактори, различни от получените при ПТП увреждания, са довели до трайна нетрудоспособност, се твърди т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид липса на практика на ВКС и значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въведеното самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване е основано на твърдения за грубо нарушение на правилата на формалната логика поради игнориране на писмените доказателства, обуславящи единствения логичен извод, че полученото, вследствие на процесното ПТП, посттравматично стресово разстройство се е разгърнало с хронифицирано развитие, т.е. налице е причинно-следствена връзка между произшествието и влошаването на психическото здраве на ищцата. Твърди се още, че съдът е смесил две коренно различни понятия – инвалидизиране и преждевременно пенсиониране, като самите решения за инвалидизиране не са основание за преждевременно пенсиониране, а само доказателство за влошаване на здравословното състояние. Поради това се оспорват оценките на съда, като противоречащи на всякаква логика, че не можело да се приеме, че причина за преждевременното пенсиониране на жалбоподателката е посттравматичния стрес, при наличие и на други здравословни проблеми, без обаче да има доказателства, че тези други проблеми са свързани с преждевременното й пенсиониране. В срока по чл.287, ал.1 ГПК от ответника по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който се твърди неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и неоснователност на касационните оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. При постановяване на атакуваното решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че за причинените, в резултат на настъпило на 10.09.2010 г. ПТП, неимуществени и имуществени вреди от увредите: луксация на метакарпофалагеална става на първи пръст на лява ръка, фрактура на 7-мо и 8-мо ребра, травма на белия дроб, други охлузвания, повърхностни контузни наранявания и посттравматично стресово разстройство, ищцата е била обезщетена въз основа на споразумения с ответния застраховател от 17.11.2011 г. и от 23.01.2012 г., а с влязло в сила решение на СГС по гр.д. № 19147/2014 г. на ищцата е присъдено и обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи. Съдът е обсъдил представените по делото: медицинска експертиза от д-р Б. К. от 27.06.2014 г. и медицинско удостоверение от същия лекар относно периодите на лечение на ищцата в различни клиники в Германия; издадените епикризи от Клиника в [населено място] и Клиника в [населено място] и поставени на ищцата диагнози: за периода 21.02.2013 г. – 11.04.2013 г.: адаптивни проблеми, страх и депресивна реакция, посттравматичен стрес, комбинирано личностно разстройство, състояние след множествена травма с нарушена акомодация на ляво око, състояние след луксация на основата на става на пръстите с оперативна ревизия, а към 24.09.2013 г.: посттравматичен стрес и рецидивно депресивно разстройство, средностепенен епизод. Преценил е и представено във въззивното производство експертно становище на д-р К. от 18.09.2019 г., с отразени изводи на лекуващия лекар относно оплаквания на ищцата от чувство на претоварване и умора, вътрешно напрежение, нервност и дълбоки размисли, страхове, състояние на флаш бек и интрузии вследствие на ПТП, страх от шумове, сънуване на кошмари, каквито ищцата е заявила, че не е имала преди процесното произшествие. Въззивният състав е приел за безспорно, че М. Ш. е пенсионирана на 30.06.2014 г., след като е обсъдил представеното решение за определяне на 70% инвалидност на Ш. и отмяна на предходно решение от 17.08.2011 г. При завишаване на процента инвалидност на ищцата, са отразени следните здравословни проблеми: психическо разстройство, функционално ограничение на дясната колянната става, функционално ограничение на гръбначния стълб, влошено зрение, функционално затруднение на ставите на пръстите. Апелативният съд, обсъждайки подробно медицинските експертизи, неоспорени от страните и приети в първоинстанционното производство, е извел извод, че въз основа на медицинската документация и експертните становища, не може да се приеме за установено настъпване на последващо влошаване на здравословното състояние на пострадалата, след първоначалното й обезщетяване от застрахователното дружество за настъпилите, в резултат на произшествието, вреди, а от друга страна, че не е установено продължаващите и утежнени психологични проблеми на ищцата да имат пряка връзка с инцидента. Въз основа на съдебно-психиатричната експертиза е изразено и становище за липса на еднозначен отговор на въпроса – доколко самото посттравматично стресово разстройство е довело до преждевременното пенсиониране на ищцата. Това становище е основано на данните за множеството други здравословни проблеми на ищцата: травми, ортопедични проблеми, повтарящи се възпаления, когнитивни смущения, наличие на смесено личностно разстройство, предхождащо датата на процесното ПТП. Съдът е възприел заключението на вещото лице-ортопед за липса на влошаване на получените при ПТП телесни увреждания на ищцата, чието възстановяване е приключило за двумесечен период, както и за причините, довели до посочените, в експертното решение за определяне на 70 на сто нетрудоспособност, телесни увреждания – възрастови дегенеративни изменения. Въз основа на медицинските експертизи, изготвени след обсъждане на представената от ищцата медицинска документация, решаващият състав на САС е счел, че не би могъл да се направи извод за влошаване на здравословното състояние на ищцата, което да е довело до увеличаване на процента на нетрудоспособност през 2013 г. и предсрочното й пенсиониране на 30.06.2014 г. Поради неустановяване на влошаване на здравословното състояние на ищцата и връзка на същото с ПТП от 10.09.2010 г., съдът не се е произнасял по размера на твърдените имуществени вреди, съставляващи разлика между получаваното от нея трудово възнаграждение и размера на пенсията й. Преценявайки решаващите изводи на въззивната инстанция, обусловили крайния правен резултат, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. Формулираните от касационната жалбоподателка въпроси, свързани с предпоставките за дължимост на ново обезщетение за вреди от непозволено увреждане при влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, в сравнение с първоначалното му здравословно състояние след ПТП, са пряко съотносими към правилността на атакувания съдебен акт. Преди всичко, въпросите са основани на доводи, че въззивният съд е изследвал отново настъпилите, в резултат на ПТП, увреди на ищцата и ги е пререшил, без да изследва дали уврежданията са се влошили/утежнили. Посочените доводи не се основават на решаващите изводи на апелативния съд, преценени в тяхната цялост, според които, по делото не е установено наличие на влошаване на здравословното състояние на ищцата, след осъщественото репариране на вредите, което влошаване да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Въззивният съдебен състав не е застъпил становище доколко на ищцата е причинено посттравматично стресово разстройство в резултат на пътния инцидент през 2010 г., а доколко е налице утежняване на болестните синдроми и психологичните проблеми на ищцата и дали те се дължат на самото посттравматично стресово разстройство, а не и на други причини. За да приеме, че връзката на претендираните от ищцата вреди от ексцес със самия инцидент не е установена, апелативният съд е възприел допустимите експертни становища, приети в производството пред СГС, изготвени въз основа на медицинската документация. Последната е обсъдена от съдебния състав, вкл. и представеното по реда на чл. 266, ал.2 ГПК експертно становище от лекуващ лекар на жалбоподателката. Независимо от неустановяване на основната селективна предпоставка, в случая липсват данни за отклонение от т.10 на ППВС № 4/1975 г. относно предпоставките за дължимост на обезщетение при влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице в сравнение със състоянието, при което вече е присъдено обезщетение, и необходимостта самото влошаване да се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Дадените задължителни за съдилищата указания по приложението на материалния закон относно принципа за пълно обезщетяване на понесени от непозволено увреждане вреди, са последователно следвани в практиката на съдилищата, вкл. и в посочените от жалбоподателката решения на ВКС и не се установява допуснато от въззивния съдебен състав отклонение от тази практика. Правният въпрос, свързан със задължението на решаващия съд да прецени събрания по делото доказателствен материал и да обсъди доводите и възраженията на страните, е важен за всяко дело. Отчитайки подробните, самостоятелни мотиви на въззивната инстанция, не може да се изведе извод за допуснато отклонение от приложими актове на нормативно тълкуване – ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, или от създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, вкл. и решение по гр.д. № 196/2012 г. Последният подвъпрос, формулиран в т.2 от изложението към жалбата, е относим към установяване на конкретната причинна връзка между претендираното влошаване на здравословното състояние, довело до трайно инвалидизиране на ищцата и преждевременното й пенсиониране, и получените при ПТП увреждания. Затова, този подвъпрос следва да се прецени като фактологично обусловен, а и в зависимост от упражнената от ответния застраховател защита по съществото на материалноправния спор, констатирана и в мотивите към въззивното решение. Поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК в случая не е налице. Атакуваното въззивно решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно, тъй като от мотивите на САС не се установяват допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, които да са довели до явна необоснованост. Всъщност, както е отразено и в т.3 от жалбата, доводите на касационната жалбоподателка са изцяло относими към поддържаното оплакване за необоснованост на решението /чл.281, т.3 ГПК/, произнасянето по което е извън селективната фаза на процеса. Необходимостта от проверка за това, доколко изводите на апелативния съд са обосновани, доколко са обсъдени в цялост и правилно преценени всички писмени доказателства и експертни становища, изключва проявлението на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК като самостоятелна предпоставка за достъп до касация. По изложените съображения, искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е изцяло неоснователно. Ответното застрахователно дружество не е заявило надлежно искане за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което ВКС не дължи произнасяне. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение