Определение № 132 от 20.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 2335/2011 г.

Производството е по чл.44 от НПК. С определение от 16.06.2011 г. по нахд № 14751/2010 г. Софийският районен съд е приел, че не е местнокомпетентен да разгледа делото, прекратил е производството пред себе си и го изпратил за разглеждане на Варненския районен съд. От своя страна, Варненския районен съд счита, че компетентен е СРС, поради което с разпореждане № 2097/18.08.2011 г. по нахд № 3707/2011 г. е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че компетентния съд е Варненския районен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Административно- наказателното производство е образувано по жалба на “Е ОН България Продажби” АД срещу наказателно постановление № НП-017/28.10.2010 г. на председателя на ДКЕВР, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 100 хиляди лева за нарушение по чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката. В акта за административно нарушение се твърди, че дружеството не е въвело система за управление на качеството, която да обхваща всички елементи от дейността по лицензия № Л-139-11/13.08.2004 г. Видно от приложената по делото лицензия, дружеството е със седалище в гр. Варна и обслужва териториите на областите Варна, Добрич, Силистра Шумен, Разград, Търговище, Русе, Велико Търново и Габрово. При това положение следва да се приеме, че административното нарушение е извършено на територията на гр. Варна, доколкото там се намира управлението на юридическия субект, който е следвало да предприеме действията, свързани с изпълнение на Лицензията. А съгласно чл.59 от ЗАНН, наказателните постановления се обжалват пред районния съд, в района на който е извършено нарушението, т.е компетентен е Варненския районен съд. По тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение