Определение № 1456 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на дружество „АЛЕКСИЯ 2002“ гр. София против определение № № 7830 от 15.09.2023г., постановено по адм.д .№ 7354/2022г. на Административен съд – София град. релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране в писмено становище оспорва основателността на частната жалба и моли определението да се остави в сила. Частната жалба е подадена в срока по 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. За да остави без разглеждане жалба на частния жалбоподател против оспорения от него административен акт АССГ е приел следното: делото е образувано е по жалба на „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД срещу Решение № Ц-17 от 01.07.2022 г. на КЕВР, в частта му пот. Х от диспозитива, с което се актуализира преференциалната цена на електрическата енергия произведена от електроцентрали с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство, определена с Решение № Ц-19 от 28.06.2013г. на КЕВР, в частта по т. 35 – 475,02 лв./MWh и определя премия за тази цена в размер на 86,61 лв./MWh, без ДДС. С определение № 1503/17.2.2023г., постановено в закрито съдебно заседание, e спряно производството по настоящото дело до приключване на административно дело № 7348/2022г. по описа на АССГ, 71 състав с влязъл в сила акт. По делото е докладвано Решение № 4471/05.07.2023г. на АССГ, 8 състав, с което е отхвърлена жалбата на „Д франчайз Ко-България“ АД срещу Решение № Ц-17/01.07.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по X, с което считано от 01.07.2022 г. актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана електрическа мощност над 500 kW до 1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство, определена с Решение № Ц – 19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, в частта по т. 35, на 475, 02 лв. и с което се определят премии във връзка с определени и/или актуализирани цени по Решение № Ц – 19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, съгласно т. 6.24 за Електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия с актуализирана преференциална цена в размер на 475,02 лв., премия в размер на 86,61 лв. Решение № 4471/05.07.2023г. на АССГ, 8 състав по адм.дело 7348/2022г. е влязло в сила на 12.08.2023г. Съгласно чл.177, ал.3 от АПК „Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание“, а съгласно чл.159, т.6 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, кога то по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Съдът е приел, че оспореното по настоящото дело -адм.дело № 7354/2022г. по описа на АССГ, 17 състав/ решение на КЕВР, е същият административен акт, който вече е бил предмет на съдебен контрол в същата обжалвана част по адм. дело № 7348/2022г. по описа на 8 състав на АССГ, което като необжалвано е влязло в сила на 12.08.2023г. Това обстоятелство налага жалбата на „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД, да бъда оставена без разглеждане, тъй като по оспореното решение на КЕВР има влязъл в сила съдебен акт. Така постановеното определение е неправилно, същото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано. Съдът не е се съобразил с обстоятелството, че освен обективни предели – разрешаване на материалолнправен спор, съдебните решения имат и субективни предели. Или както се сочи в разпоредбата на чл. 177 ал.1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Съдът не може да се позовава на нормата на чл. 177, ал. 3 АПК, без да държи сметка за разпоредбата на ал.1 на същия текст. Забраната за ново оспорване на друго основание или за нищожност на административния акт важи единствено за тези страни по делото, които са обхванати от субективните предели на съдебното решение, така както повелява ал.1 на чл. 177 АПК. Впрочем това законово разрешение относно субективните предели на съдебния акт важи за всички съдебни актове, без значение в кой клон на правото са постановени от съда. Това е общ правен принцип. За да може да е налице валидно и правилно позоваване на ал.3 на чл. 177 АПК и тази норма да произведе предвиденото в кодекса действие вкл. за частния жалбоподател, дружеството – частен жалбоподател е следвало да има качество на страна в производството по адм.дело № 7348/2022г. по описа на АССГ. Решение Ц-17 на КЕВР не се оспорва като общ административен акт / каквото действие той на практика има/, в хипотезата на какъвто въпросът за субективните предели на съдебното решение по дело№ 7348/22г. не би стоял поради спецификата на съдебното обжалване на общите административни актове. Актът на КЕВР се оспорва като индивидуален административен акт. При това положение решението по адм.д. № № 7348/22г. има действие само по отношение на страните по него, но не и по отношение на други правни субекти. В такава хипотеза, за да може „Алексия 2002“ ООД да е обхваната от субективните пределни на решението по адм.д. № 7348/22г. съществуват два процесуални способа - 1. дружеството да бъде конституирано като заинтересована страна по адм.д № 7348/22г. по негово искане или служебно от съда, каквото процесуално действие би било е най- правилното в случая, или 2. след подаване на жалбата от „Алексия 2002“ двете дела да се съединят за общо разглеждане и постановяване на общо решение по тях, поради съвпадение на ответната страна и връзка между делата – чл. 213 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Нито една от двете процесуални възможности не е била реализирана, поради което дружество „Алексия 2002“ ООД не може да се счита за обхванато от субективните предели на решението по адм. д. № 7348/22 и АССГ неправилно и в нарушение на чл. 177, ал.1 АПК е приложил второто изречение на чл. 177, ал.3 АПК по отношение на оспорващия. Отделно от тези преки основания за неправилност на съдебния акт, следва да се има предвид нормата на чл. 127 АПК, съдържаща забрана за отказ от правосъдие, според която съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане. Доколкото частният жалбоподател е сезирал АССГ с жалба, по която, в случай на прекратяване на делото, няма да има произнасяне, без страната за получи съдебен акт, по който да е страна, АССГ допуска отказ от правосъдие по смисъла на чл. 127 АПК, което нарушава абсолютното право на защита на страната. Определението е неправилно и следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне на АССГ по жалбата на дружество „Алексия 2002“ ООД. При произнасянето АССГ, в случай на съвпадение на фактическата обстановка, следва да съобрази доколко мотивите на решението по адм.д. № 7348/22г., могат да са относими и по настоящото дело. С оглед на изложеното Върховният административен съд