Определение № 2319 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1691/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Заимов, подадена чрез пълномощник адвокат И. Кехайова против Определение № 1952/03.11.2023 г., постановено по административно дело № 49/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на Б. Заимов срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Сатовча да се произнесе по негово искане с вх. № Ж-112/30.11.2022 г., като производството по делото е прекратено. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, като се излагат доводи за неправилно приложение на закона. Ответната страна – Кмет на Община Сатовча не взема становище по реда и в срока по чл. 232 АПК. Останалите ответни страни – З. Чапанова и З. Чапанова оспорват частната жалба и молят да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Благоевград е формиран мълчалив отказ на Кмета на Община Сатовча да се произнесе по искане, подадено от Б. Заимов, за приложение на § 8 ПР ЗУТ, целящо имотната граница между имоти с пл. № 504 и пл. № 510 да се превърне във вътрешна регулационна граница между УПИ XV и УПИ XVI, кв. 24 по плана на с. Кочан, община Сатовча. За да прекрати производството по делото и да остави без разглеждане жалбата, съдът е приел същата за просрочена. Оспореното определение е правилно. Няма спор, че процесното административно производство е започнало на 30.11.2022 г., когато Кметът на Община Сатовча е бил сезиран с искане за изменение на регулационния план на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Тъй като в § 8 ПРЗУТ не е регламентиран изрично срок за произнасяне на административния орган, се налага по силата на препращащата норма на чл. 213 ЗУТ да се приложат общите правила на АПК. Компетентният административен орган е едноличен, поради което е приложима нормата на чл. 57, ал. 1 АПК, както правилно е приел и първостепенния съд, тоест срокът за издаване на инициирания административен акт е 14-дневен от образуване на производството. Неоснователно се сочи приложение на чл. 57, ал. 6 ЗУТ, която регламентира срок за произнасяне от колективен орган, какъвто кметът безспорно не е. Обстоятелството, че в хода на административното производство ЕСУТ дава становище, не обосновава по-дълъг срок за произнасяне извън общата хипотеза на чл. 57, ал. 1 АПК. При това положение срокът за произнасяне на административния орган е бил до 14.12.2022 г., след която дата съгласно чл. 58, ал. 1 АПК е формиран мълчалив отказ, годен за съдебно оспорване. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ и подлежи на обжалване в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, който е 14-дневен от изтичане на срока в който органът е бил длъжен да се произнесе. Този срок е специален и се отнася за обжалване на всички откази за издаване на индивидуални административни актове по ЗУТ, включително и за мълчаливите. Следователно формираният мълчалив отказ е подлежал на съдебно обжалване в срок до 28.12.2022 г. включително /работен ден/. Жалбата е подадена след този срок – на 13.01.2023 г., поради което правилно е приета от съда за просрочена и като такава за процесуално недопустима на основанието по чл. 159, т. 5 АПК. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното определение е постановено при правилно приложение на закона и не страда от сочените пороци, следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на спора в полза на ответните страни не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното Върховният административен съд, състав на Второ отделение